Damon S. Емпуса
Posts : 303 Join date : 23.02.2010 Age : 28 Location : Should be Earth, but... It looks like Hell to me
| Заглавие: Ga: Damon S. 2010-02-25, 20:39 | |
| A Series Of… Whatever Events Това смятам да се превърне във поредица от глупави случки, включващи любимите ни герои от лагера "Half-Blood". Не обещавам всички да са размазващо забавни, но ще се старая да няма правописни грешки и много повторения. Сега ще пусна първата глава и ако се хареса ще пусна и втора и т.н. Само ви моля да пуснете някое коментарче, даже и да не е положително, за да знам дали да продължавам | |
|
Damon S. Емпуса
Posts : 303 Join date : 23.02.2010 Age : 28 Location : Should be Earth, but... It looks like Hell to me
| Заглавие: Re: Ga: Damon S. 2010-02-25, 20:41 | |
| 01. АНАБЕТ - ЛЕГЕНДАТА - Хайде, Анабет! Защо се бавиш толкова? Това е само една пицария... – провикна се Пърси, докато пъхаше няколко банкноти в джоба на дънките си. – Къде е Гроувър? Анабет подаде главата си иззад шкафа във който бъркаше и се огледа. - Не беше ли с теб? – попита напълно незаинтересовано и отново пъхна главата си в шкафа. Русата й коса се спускаше по раменете, докато тя нервно дъвчеше долната си устна. - Не... Ама какво правиш там?! – настоя той и застана зад нея. Пърси видя че шкафа е напълно празен, а Анабет само си беше пъхнала главата вътре, правейки се на заета. – Ако търсиш магическите си невидими гащи – аз ги нося. – засмя се той и тя подскочи, удряйки главата си във вратичката на дървената мебел. - От къде знаеш за невид... – започна тя и цялото й лице се зачерви. – А... ти се шегуваш. – съобщи Анабет, сякаш на себе си. – Добра шега. Колко смешно. Ще се подмокря. - Да ти заема ли гащите си? – предложи Пърси и щеше да се пръсне от смях, когато видя отвратената физиономия на момичето. - Отвратително! – изписка тя и се изправи. Гроувър се подаде от прага на стаята и завари Пърси все още обзет от неконтролируемия си смях и намръщената Анабет. - Какво става ту... – започна Гроувър, но беше брутално избутан навън от Анабет, която се опитваше да избяга от смеха на Пърси, който вече не беше така неконтролируем. Сега звучеше сякаш се смее само, за да я дразни. – Ти си едно много агресивно момиче. – измърмори той докато се опитваше да се изправи. - Забрави я. – обади се Пърси и се наведе, за да помогне на приятеля си. – Сърди се защото нося бельото й. – ухили се той, а очите на Гроувър станаха огромни. – Шегичка! – побърза да добави, защото за момент си помисли, че очните ябълки на сатира ще изскочат и ще започнат да се мърдат насам-натам, а това щеше да е най-отвратителната гледка на света. - Къде щяхме да ходим? – попита Гроувър, докато изтърсваше панталоните си от листата полепнали за тях. – В пицарията? - Да не би това да е някаква световно известна пицария? – Анабет се появи зад двете момчета, държейки шапката си с невидимка в едната си ръка. - „Най-добрата пицария в Областта.” – намръщи се Гроувър, докато рецитираше надписа върху рекламата на заведението. – Не че имаме голям избор, това е единствената пицария наоколо. Пърси беше забелязал странното държание на Анабет, но не посмя да я попита на какво се дължи, след като с един замах беше повалила Гроувър. Тримата се запътиха към пицарията и когато пристигнаха беше някъде към два часа на обяд и имаше само една-две свободни маси. Докато се придвижваха до тази точно до прозореца главите наоколо започнаха да се обръщат към тях. Това също привлече вниманието на Пърси. - Защо ни зяпат? – най-сетне Гроувър се обади, когато стигнаха до масата и се настаниха. - Нямам никаква представа. – Анабет отговори, но не можа да заблуди дори и себе си. Със сигурност знаеше защо всички зяпат. - Е, кажи ни де. – настоя Пърси, гледайки я очаквайки. - О, БОГОВЕ НА ОЛИМП!!! – изпищя някакво момиче, което изпусна таблата си, в която имаше празна тенекиена кутийка от кола и недоизядено парче пица. Гроувър погледна към кутийката с копнеж в очите. Пърси се съсредоточи върху самото момиче, а Анабет покри лицето си с ръце, сякаш опитвайки да се скрие. – Това е ТЯ! Анабет, дъщеря на Атина! Всички започнаха да си шушукат и след секунда се събраха около масата на тримата полу-богове. - О, може ли автограф, леличко? – попита едно малко момченце, което подаваше химикал към Анабет и я гледаше с блеснали очи. - Да, да. И на мен. – обади се друг. - Какво става тук!? – Пърси извика след като хората не се разотиваха. - Не знаете ли до кого седите? – попита един от лудите фенове и се опули. Пърси поклати глава в отрицание. – Това е шампионката! Победителката в последните 10 състезания... - Непобедена досега. – добави някой друг, прекъсвайки предишния. - Непобедена в какво?! – извика вече раздразнено той. - Състезанието! Тя е „Ненаситната Дебелана”... Лицето на Анабет стана червено. - Тя е какво?! – изписка Гроувър докато гонеше тенекиената кутийка, която се търкаляше по пода. - Не „какво”, а „кой”. – поправи го някой от тълпата. – Това е националната ни шампионка по надяждане с пикантна пица. Гроувър и Пърси се обърнаха към Анабет с изненадани изражения, но нея вече я нямаше и вратата на заведението се затваряше...
| |
|