[Роуплей] ~ Огледална феерия ~

Резюме : На пръв поглед замъка Ронуелд изглежда като красива,сбъдната мечта,но нищо не бива да бъде съдено единствено по външния вид.
Обгърната в тайнствени мистерии,крепостта остава необитаема никому години наред,но защо ли? Именито е пълно с внушителни и сияйни огледала,но дали това са само чудесата на старинната архитектура!?Имат ли нещо общо тези вещи със загадъчното минало на замъка?А с бъдещето?
Петима младежи са на крачка разстояние да престъпят границата на реалността и да поемат към един нов свят,към една нова съдба.До какво ще ги доведе тази огледална мистерия решаваш ти – включи се и развихри въображението си,влез в огледалото и се спусни в приключението!

~Задължително да се прочете~ Ето го и първият роуплей на форумът! (Алелуя) Както стана ясно в резюмето по - горе,са ми нужни петима млади смелчаги и един не толкова обикновен иконом,тоест в този роуплей могат да участват само шест потребителя.Записването става като ми изпратите Лично Съобщение с характеристика на личния си герой,с който ще участвате в ролевата игра.Другата подробност,която също е от изключителна важност е сериозността от ваша страна.Когато роуплеят започне да се пише ще изисквам малко по - дълги постове и постоянство.Друго ... аа,да,сценарият,разбира се.Него ние всички заедно ще си го измислим,но за да не разкриваме предстоящите събития в играта пред читателите и ако никой не е против,ще е добре всички участници да си разменим скайповете,за да можем в общ чат да уговаряме историята.Това е,спирам с настъвленията,че да не ме намразите ;D

Ето и на кои въпроси трябва да ми отговорите,когато ми изпращате ЛС-то с характеристика на героя си : (тъй като младежта в играта ще живее без абсолютно никакъв родителски надзор,се предполага,че са навършили поне 17 годишна възраст ^^" .. само съвет XD)

* Име (Прякор) :
* Пол :
* Възраст :
* Семейство :
* Интереси :
* Външен вид : (Това лично за мен няма абсолютно никакво значение,затова не задължавам никому да слага снимка на героя / героинята си)
* Друго : (по лична преценка,ако искате да добавите още нещо за героя,което не е опеменато по - горе)

Накрая героите на тези,които съм избрала за роуплея,ще публикувам в темата,отредена специално за този роуплей,след което ни очаква незабавен старт xD Очаквам Личните ви Съобщения.Бъдете сериозни - нека да оформим една хубава игра ^^

~

Честно казано имах по - големи очаквания от съфорумниците,които толкова претендираха за ролева игра,а накрая всички се скатават и не предприемат абсолютно нищо >.> Още едно улеснение,ще пусна собствени характеристики на героите,от вас се изисква само записването,отново по Лично Съобщение и редовно писане.

# 1. - Uncletiggs™

Име : Марибел (Бел)
Възраст : 18
Характер : Споделянето и пряката демонстрация на чувства не е в неин стил.Не е никак срамежлива и обича да изказва мнението си,макар то да се различава от това,което всички искат да чуят.Лесно общува и се приспособява в непозната среда.Честата промяна в настроенията на Марибел я прави скептично настроена към по – голямата част от случващото се наоколо.
Семейство : Повечето момичета на нейната възраст предпочитат ако проявяват близост със семейството си,то родителят,на който споделят да бъде майката.При Бел е точно обратното – обича да общува с баща си,макар че не остава майка си на заден план.
Интереси : Обича музиката,проявява особен интерес към китарата си – специален подарък от баща й.Пада си и по литературата,макар да пази произведенията си на разстояние от останалите.
Снимка : ~Марибел~

# 2. - Lucifer's Fall™

Име : Сам
Възраст : 19
Характер : Той е най – голям от групата и често се държи като водач.Опитва се да понася отговорност за всичко и макар през повечето време да му се налага да проявява сериозност,по душа Сам е шегаджия и веселяк,което щеше да си личи повече,ако не беше толкова мистериозен ^^
Семейство : Има добри отношения с родителите си,с изключение на нормалните спорове,които са познати на всяко друго обичайно семейство.Няма братя и сестри.
Интереси : Като повечето момчета и Сам си пада по високите скорости и бързите коли.Няма особени предпочитания към музиката,но обича да усилва до край любимите си групи в колата.
Снимка : ~Сам~ (момичето не участва в ролевата игра)

# 3. - Annabeth*

Име : Аня
Възраст : 19 (не навършени)
Характер : Аня е перфекционист – нищо никога не е достатъчно за нея,винаги може повече и по – добре.Обича да е център на внимание.Често недоволства и проявява елементарни капризи,но всъщност е доста мила.
Семейство : За разлика от някои свои приятели,Аня е живяла в прекрасно семейство,на което се дължи и фактът че е малко разглезена.Има брат,който е с една година по – малък от нея и сестра на нейната възраст.
Интереси : Преди се е занимавал с спорт и е била много добра в начинанието си,но за съжаление е прекратила малко след започването на редовните тренировки.
Снимка : ~Аня~

# 4. - Death_1

Име : Ейми
Възраст : 18 (ненавършени)
Характер : Срамежлива и тиха са думите,които напълно описват Ейми.Тя е умна,но предпочита да запази мнението за себе си.Рядко или почти никога не споделя с останалите,макар те да са най – близките й приятели.Не се случва често Ейми да изневери на себе си и да се престраши да говори открито.
Семейство : Отгледана е строго от родителите си,или по – скоро от майка си.Не знае почти нищо за баща си,а и никой не говори за него. Има сестра,която е с две години по – голяма от нея.Въпреки факта,че детството й не е било розово,Ейми обича семейството си.
Интереси : През свободното си време пише кратки истории и наистина е добра в това.Останалите са чели само малка част от тях,тези които са останали скрити от погледа им са прекалено лични,често са свързани с моментните й настроения.
Снимка : ~Ейми~

# 5. - (Свободен герой)

Име : Лея
Възраст : 17
Характер : Всички рано или късно свикват с променливите й настроения.Може да бъде мила и смирена,но непокорното поведение и също й е добре познато.Може да бъде разярена твърде трудно,но този който бъде застигнат от гнева й не се отърва лесно от острите нападки на Лея.Тя е силна личност и макар външно да крие истинските си чувства,по душа е лесно ранима.Винаги е насреща в каквато и да е ситуация без да очаква нещо насреща.
Семейство : Ситуацията в семейния план е твърде сложен.Родителите на Лея са разделени и макар да прекарва еднакво време с тях стресът,под който е подложена е огромен,тъй като двамата родители са в ужасни взаимоотношения.
Интереси : За да се измъкне от проблемите и семейните драми,Лея често посвещава времето си на музиката и литературата.
Снимка : ~Лея~

# 6. - Uncletiggs™

Име : Чарлс
Възраст : (Неизвестни години)
Характер : Тайнствен и мистериозен,икономът на имението се слави със своята спретнатост и дяволска точност.Той е "никъде и навсякъде".Никога не говори твърде много за себе си,често думите му са неясни и преплетени.Служил е при фамилията,която е населявала имението преди,и макар да не го показва на яве,Чарлс знае много повече,отколкото изглежда.Негов верен приятел е сърказмът и шегите му често са груби и в повечето случеи твърде неуместни.
Семейство : Чарлс никога не еимал семейство или просто от дълги години е принуден да живее сам.Никога не говори за личния си живот,така че той остава пълна мистерия за останалите.

~ Офциално обявявам ролевата игра за открита (: Вече има потребител за всеки герой и можем да започваме с историята.Остана само още нещо,което не съм споменала - постовете за роуплея трябва да са минимум една страница на Microsoft Word с шрифт Times New Roman и размер на шрифта не по-голям от 12. ~

Начало

В ранната съботна утрин будилникът звънна и дръзкия, пронизващ звук рязко пробуди спящите, измъквайки ги отвъд сънищата, в които дълбоко бяха потънали. Няколко ръце се оправиха към часовника в тромави опити да изключат ужасната мелодия. Когато будилникът най – сетне спря да руши спокойствието наоколо, стаята отново утихна. Всички бленуваха за още минута блажен сън, но хубавите неща все някога приключваха.
Единствената будна сред мнозинството беше Аня. Къдриците й бяха захванати хлабаво с малка шнола, така че небрежно да падат на раменете й, лицето й бе свежо и нямаше и помен от сънливост, а дрехите й бяха грижливо спретнати в големия, черен куфар, който в момента лежеше върху леглото й.Цялата тази пъргавина, свързана с пътуването, говореше каква всъщност бе Аня. Никога не закъсняваше, независимо какво бе мероприятието, за което се готвеше. Аня имаше както отрицателни, така и положителни черти, но дяволската точност, която не бе присъща за никому другиго, не би могла да бъде определена като позитивна част от характера й. Дори в този утринен момент, в който слънцето едвам се подаваше над хоризонта и се опитваше със сетне сили да се покатери на синия небосвод, тя беше изпреварила времето и нетърпеливо крачеше насред ленивите си приятели, все още подвластни на съня.
Аня не беше от хората, които грижливо можеха да чакат за угода на другите. Не беше и от онези, които се съобразяваха с интересите на останалите, дори с желанията им, затова често хората я определяха като егоист.
Без да обели и дума, Аня се отправи към спуснатите завеси и пъргаво ги дръпна настрани, така че слънцето, което все повече се издигаше в небето да проникне в цялата стая, да я облее в светлина и разпръсквайки ослепителните си лъчи, да оповести че новия ден е дошъл.
За останалите беше прекалено трудно да се отскубнат от леглата, но когато събраха всички сили и най – сетне се наканиха да го направят, побързаха да приготвят дрехите си за дългоочакваното пътуване.
Изминаха едва четиридесет минути,но те изглежда бяха напълно достатъчни, защото Сам вече превърташе ключа на квартирата и пъргаво трупаше куфарите в багажника на колата. Най – накрая отпътуваха по тихата и спокойна улица, а тя кой знае къде щеше да ги отведе. Пред какво и кого щеше да ги изправи, щеше ли да застраши живота им, щяха ли все така щастливи да се завърнат в пустата квартира, която макар тъй скучна беше безопасна … Къде отиваха всъщност те? Какво бе накарало наивните им сърца да се разтуптят от вълнение? На пръв поглед извънградското пътешествие не би могло да се нарече чак такова приключение, че да ощастливи толкова когото и да било. Но точно тези петимата не просто напускаха града, отправяха се към замъка Ронуелд, демонстрирайки смелостта си. Крепостта беше стара и дълго време никой не се бе приближавал до нея, всъщност хората се страхуваха дори да минават покрай замъка, затова местните жители често удължаваха маршрута си, като преминаваха през отъпкани пътеки или безлюдни поляни в името на живота си. Тази агония и стрес, която пораждаше крепостта у другите беше свързана с далечна легенда, в която всички се уповаваха, макар никой да не можеше да я заклейми като неоспорима истина. Вариантите на призрачната история бяха хиляди, хората я разказваха по различни начини, изменяха я, дори драматизираха, за да привлекат внимание. Но едва мнозина бегло познаваха истинската история …
- Колко още остава … ? Струва ми се,че от близо половин час непрекъснато се въртим в кръг … - измърмори смутено Лея, която непрекъснато надничаше през прозореца на колата,въздишайки тежко и отегчено.
Сам дори не се обърна, само се подсмихна и продължи с флегматичното темпо, което поддържаше вече час. На него също му се струваше, че от край време обикалят един и същи район, но тъй като беше прекалено късно да се откаже точно сега, реши да продължи, за да разбере къде ще го отведе безкрайната алея.
Едва след половин час лутане в края на пътя Сам забеляза нещо различно от разлистени дървета, които се набиваха в очите му вече цяла сутрин. Само още няколко километра и колата се изправи пред огромните огради на величествена крепост – замъка Ронуелд. Колата спря и всички побързаха да се измъкнат от нея, за да посрещнат новия си дом, който щеше да ги приюти едва месец.
- Добре, вече наистина съм впечатлена … - прошепна Марибел и затръшна вратата на колата. Тя не намираше това пътуване за редно, всъщност намираше го за доста лоша идея, тъй като замъка не й допадаше особено. Историите, които го обгръщаха не я притесняваха, Бел не вярваше ни най – малко на тях. Според нея хората просто искаха да предизвикат сензация, да пробудят у другите известен адреналин или просто да изложат на показ необичайните си хрумвания за тази стара сграда, която с нищо не бе заслужила лошата си слава.
- Какво те накара толкова рязко да промениш мнението си, не беше ли ти най - голямата скептичка относно пътуването? – самодоволно каза Сам, нарамил два огромни сака, които не бяха по силите на никой от останалите.
- Величието на замъка ме озадачи, но все още крепостта не ми вдъхва особено доверие, а всъщност и аз не знам на какво се дължи това недоверие – обясни Марибел и без да каже и дума повече се отправи към портите на Ронуелд.
А в този момент замъка не беше съвсем празен, там, на един от високите прозорци можеше да се различи тъмен и строен човешки силует, който се открояваше на фона на старинната обстановка или поне от това, което можеше да бъде забелязано от такова разстояние. Силуета се задържа там още за съвсем кратко време, наблюдавайки случващото се пред портите на крепостта, след това изчезна и само след миг се появи в градината, пред огромните и недостъпни железни врати, които деляха младите наематели от новия си дом. Сега вече те ясно можеха да различат кой е той всъщност – това бе Чарлс, икономът на Ронеулд, който щеше да ги съпътства в приключението, към което се бяха отправили. Той беше висок, изключително слаб за предполагаемата си възраст, а изражението му говореше за суров, което пък от своя страна беше твърде грешно предположение. С бездушна физиономия, Чарлс престъпи до портата с грациозна стъпка, а костеливата му ръка отключи портите. Те широко се разтвориха, чу се скърцане от ръждясало желязо и икономът, с вече променено и по – ведро изражение заяви :
- Добре дошли в замъка Ронуелд, драги гости! Лично аз ще се погрижа престоят Ви тук да се окаже крайно приятен!

И благодарение на някои препиращи се, поста ми е засрамващо кратък -,-"

II част

- Здравей ! - в един глас казаха всички.
Аня го погледна странно сякаш нещо не й харесваше у стария Чарлз . През това време Сам с помощта на Ейми и Лея трупаха куфарите на земята . Марибел пристъпваше бавно напред към загадъчния замък , а иконома все едно хвърчеше - внасяше един по един куфарите в замъка , като се има впредвид ,че имаше доста голямо разстояние от скърцащите порти до голямата , леко страшна дървена врата.
Отвън – зад големите железни порти имаше градина.Е точното й име беше пуста - тревата покафевяла , дълги и виещи се храсти из земята и единствено тук - там се срещаше по едно почти увяхнало , но още в добро състояние жълто цветенце . Според Аня тук даже могат да се срещнат някои змии . Тя плануваше и си представяше как би изглеждала тая увяхнала ( сякаш времето я караше да старее ) градина .
Както винаги Ейми не сподели с останалите , че я побиват тръпки от замъка . За разлика от Марибел , Ейми можа би до някъде вярваше в историите , които разказваха в града . Тя вървеше бавно напред,като че ли все едно навлизаше в устата на чудовище . Дали беше така ? Дали наистина се запътваха към мрака и покрусата ? - това и те самите не знаеха .
Куфарите вече бяха внесени в Ронуелд , огромната врата беше леко открехната и се синееха чантите с багаж , а Чарлз беше вътре и по подреждаше по подреденото . Сам и останалите заключиха колата и се приближаваха към входната врата . Марибел и Ейми вече бяха на входа , но нещо сякаш ги спираше да влязат . Дойдоха и другите , Сам въздъхна и ги подкани ,но те решиха още малко да останат . Сега това беше техния дом . Този замък е тяхното убежище . Нещо отвътре ги притесняваше .
- Моля , заповядайте ! – заяви Чарлз , като отвори широко вратата .
Първи влезе Сам . Отвътре не беше толкова зле колкото си го представяха ( все пак тук живееше живо същество ) . Последваха го с бавни крачки и любопитни физиономии . Последна влезе Ейми - тя беше най - притеснена от факта , че се местят .
Вътре замъка беше много старинен , но доста добре запазен . Всичко блестеше от чистота . Имаше само едно вито стълбище от лявата страна , а от дясно голямо пространство , което изглеждаше като гостна . Огромен стар килим ,на който доста добре се различаваха цветовете – отстрани червен , а по средата синьото се преливаше в глинено оранжево . Навсякъде висяха картини с различни размери и с огромни златни рамки . Някои бяха портрети на различни личности – на красиви жени в огромни бални рокли , други на стари , но сигурно знатни мъже по ехее минало време или други , които бяха някак си неясни - житни полета или размити човешки образи . Бяха като гатанка .
В дъното където беше гостната , имаше две срещуположни канапета –красиво гравирани и доста старинни ,с онея стари позлатени крачета . По средата им - ниска маса с огромна стъклена ваза . Странно – градината беше увяхнала , а във вазата спокойно стояха красиви бели рози и розови карамфили . Също така имаше едно голямо и страшно огледало . Като го погледнеш имаш чувството ,че всеки момент ще се появи някоя черна и окървавена ръка , която ще те сграбчи за гушата и ще те стиска докато не посивееш и умреш . Но това бяха само фантазиите и представите на Ейми когато влезе и разгледа отблизо .
Всички се разхождаха и оглеждаха . За Марибел сградата беше нещо като музей на стари вехтории и нищо повече , но плашливата й приятелка не беше на това мнение .
- Е, Чарлз ! Доста добре се грижиш за Ронуелд . Бих могла да кажа даже ,че имаш и помощници , но малко съмнително , при тези обстоятелства ! - леко намекна Аня.
- Благодаря! Но аз през цялото време съм сам ,но сега ще сме вече заедно . – кажа икономът .

» [Чернова] ~ Огледална феерия ~