Welcome to the fellowship of fantasy!

PERCY JACKSON български фен форум
 
ИндексИндекс  CalendarCalendar  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  ТърсенеТърсене  ПотребителиПотребители  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ВходВход  
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Follow us...
            Waiting for...
                Септември 2017
                ПонВтоСряЧетПетСъбНед
                    123
                45678910
                11121314151617
                18192021222324
                252627282930 
                CalendarCalendar

                Share | 
                 

                 Ga: ЕЛ

                Предишната тема Следващата тема Go down 
                АвторСъобщение
                ЕЛ
                Walking disaster
                avatar

                Posts : 421
                Join date : 15.02.2010
                Location : Fields of Vancouver

                ПисанеЗаглавие: Ga: ЕЛ   2010-02-18, 20:33

                М-м-м-м! Да не видя нещо и аз! Very Happy Айде, enjoy с историята, която наскоро започнах - "НЕ от тук!"
                Не съм завършила напълно първата глава и за това пускам първо само една част от нея. Останалото - когато го довърша Wink

                НЕ от тук

                Глава Първа
                ЛАПТОП СЪС СЪМНИТЕЛНИ ПАРАМЕТРИ

                Единственото, което щеше да запомни от този доседен град си оставаше жегата на отвратителното лято. Отново прокара пръсти по шията си с единствената цел да попие капките пот избили докато чака Матю на огряната от слънцето веранда. Не издържаше и минута на жежките лъчи. Искаше й се секунда по-скоро да се добере до прохладните офиси на Квартирата. Но всичко продължаваше да зависи от мъжът, който както изгеждаше нямаше никакво намерение да излиза.
                -Проклятие, Мат! Излизай най-сетне! – извика тя блъскайки с все сила по почти проядената от термити врата.
                Чуха се стъпки и прозорците покрити с прашни завеси се люшнаха навътре откривайки вътрешността на къщата. На прага се показа млад тъмнокос мъж. Изгледа колежката си и поклати глава.
                -Не ти издържаха нервите, нали? – подигравателно заяви той, а в тъмните очи заиграха игриви пламъчета.
                -Стига си се подигравал! Няма да вляза в подобна къща дори да ме заплашваш с текалдиево оръжие. – заяви жената и намести тъмните си очила на носа. Ненавиждаше близостта на планетата с малката звезда, която кой знае защо наричаха „слънце” ... каквото и да значеше това. Дори докато крачеше през двора се чудеше дали някой изобщо ще забележи ако просто привлече някое и друго облаче пълно с дъжд. После се сети за присъствието на Матю и съжали, че се налага да дели мисията с него. Разбира се, че точно той щеше да е този, който ще осведоми шефовете за малкото нарушение на правилата.
                -Няма ли да се поинтересуваш от съдържанието на къщата? – рече мъжът докато също слагаше очилата си крачейки след колежката си. Тя се спря забивайки ледения си поглед иззад очилата в топлите му очи – Внимавай със стъклата! „Полароид” са. Да не ги напукаш. – пошегува се той и я размина. Крачеха през напуканата предна морава на изоставената дървена вила, която трябваше да изследват.
                -От сега да се разберем! Ненавиждам проклетото проучване и проклетата галактика, Мат! Защо изобщо бих се интересувала от проклетите резултати? – с досада заяви колежката му.
                -Ей, Дорийн, трябва ли да напомням, че сама се записа в екипа? – подкачи я той.
                -Тогава още незнаех, че говорим за Мадиевия пул! – рече гневно жената – Трябва ли да напомням, че тогава ТИ ме излъга за координатите на укорпното? – натърти след това тя.
                -Не. И без това няма да ме накараш да почувствам вина! – поклати глава Матю и застана до вратата на дървената ограда – И между другото, говори на техния език! Някой може да ни чуе. Не се казва Мадиев пул, а млечен път. – прошепна той – И не е укорпно, а планета.
                Това беше една от отвращаващите я черти в характера на колегата й – клоунщината му. Кой щеше да ги чуе? Та, те бяха насред нищото. В невъзможно топлия Канзас. В огромната Америка и при това се налагаше да използват бавни возила като ... как се наричаха? ... Коли. Тук съседите живееха на половин километър и единственото, което се виждаше от съседския двор бе края на житната или царевична нива.
                -Не ставай глупав! – замахна тя с ръка. Беше й все тая колко високо говори. Закрачи по прашния път и изключи алармата на колата. Почуди се защо изобщо я бяха включвали. Като че имаше кой да я задигне! После се сети, че това отново беше предложение на колегата й и се ядоса на факта, че за пореден път се е вързала на ума му.
                -Признай, че в Мексико за малко щяха да ни разобличат заради несъобразеното ти дърдорене! – опита да я маниполира той.
                -Бяха четирима и то пияни мексиканци. Кой щеше да им повярва? Там вярват в Чупа Кабра, не в съществуването ни. – подчерта Дорийн. Отвори вратата и се вмъкна в приятно сенчестото купе на катранено черния Фиат панда. Наложи се да го купят заради Мат, който не спря да мрънка. Мъжът мразеше автобусите. Така и не свикна с тях. Откакто кацнаха в Канада постоянно му прилошаваше щом се качеше в автобус.
                Вътре седалките още миришеха на ново, а климатикът постоянно охлаждаше до божествената температура от двадесет градуса. Дорийн закопча колана си и изчака докато мъжът се качи. Той завъртя ключа и запали двигателя. Докато колежката му се оглеждаше в огледалцето на сенника той подкара автомобила по прашнея път оставяйки дървената къща зад тях.
                -Още се чудя. – рече тя взирайки се в тъмните си очи.
                -Как може да има живот тук ли? – попита той и завъртя волана, избягвайки майсторски няколко дълбоки дупки изваяни от дъжда в почвата.
                -Не. Това го осмислих. – завъртя поглед жената – Защо Дегалдо избра точно тази планета?
                -Знаеш, че е безсмислено. – каза Матю и забарабани с пръсти по кормилото изчаквайки да достигнат до кръстовището. Нямаше за къде да бързат. Все пак градът се намираше на по-малко от два часа път.
                -Но това е една прекалено недоразвита планета. – продължи тя и извади малък елипсовиден цилиндър от кожената чанта в жабката. Примига няколко пъти срещу отражението си и отвори капачето на цилиндъра. Заедно с него излезе и малка четчица за мигли.
                -За последните години доста дръпнаха в технологиите. – изкоментира колегата й – Ще спреш ли да се клепаш с този толбастер? – подразни се след това гледайки как Дорийн наслагва черния оцветител по миглите си.
                -Говори на техния език! Не се казва толбастер, а спирала за мигли! –изимитира несполучливо тя и затвори цилиндъра.
                -Ха-ха! – подметна иронично Мат – Вероятно канцлерът си има причини да бележи ъ-ъ-ъ ... Земята като обект за проучване.
                -Но те още се страхуват от нас. Твърде рано е да ги наблюдаваме за начини на връзка.
                -Има и такива, които нямат нищо против присъствието ни. – подчерта мъжът – Помниш ли онова космато създание в Тълса?
                -Беше котка и нямаше нищо против пилешките ти хапки.
                Черта от характера, която мразеше номер ДВЕ – доверчивост. Матю прекаляваше с нея. Откакто кацнаха той се доверяваше дори на онези плуващи във вода животни, които отваряха и затваряха усти иззад стъклените си клетки. Как се наричаха? ... А, да! Риби.


                Последната промяна е направена от ЕЛ на 2010-04-20, 19:09; мнението е било променяно общо 2 пъти
                Върнете се в началото Go down
                Вижте профила на потребителя
                ЕЛ
                Walking disaster
                avatar

                Posts : 421
                Join date : 15.02.2010
                Location : Fields of Vancouver

                ПисанеЗаглавие: Re: Ga: ЕЛ   2010-02-24, 13:43

                * * *

                Улиците на Канзас Сити изглеждаха много по-оживени от тези извън града. Матю търпеливо изчака зелената светлина на кръстовище Феърфакс да се включи и потегли напред към хотела, където бяха отседнали. Нямаше нищо против той да кара, тъй като колежката му беше възможно най-неспособния шофьор на коли в цялата вселена. Зарадва се когато установи, че е заспала на седалката до него и не протестира срещу слънцето, жегата на деня или нещо друго.
                След броени минути излезе на авеню Минесота и паркира на алеята пред хотела. Сега предстоеше най-трудната част „Да събудим Дорийн”. Дори посредата на деня това си оставаше чисто изпитание. Ако наистина беше човек вероятно щеше да е сомнамбул или просто щяха да я помислят за починала от сънна болест. Още когато паркира колата бутна жената. Реакция не последва. Оставаше само едно. Извади опаковката на диск от страничната преграда на вратата си и го пъхна в радиото. Дискът изшумя тихо в четеца и остави собственика си да настрои песента. Матю се поколеба.
                - Балада или нещо диво? – запита се той взирайки се в лицето на колежката си – Знам, че ще ми се сърдиш! – каза той и отвори вратата преди да натисне копчето за стартиране на парчето. Вече беше излязъл когато от колата загърмя диво рок парче. Мъжът само поклащаше глава в такт с музиката и се наслаждаваше на реакциятана Дорийн, която внезапно се събуди от шума. Жената извика няколко добре подбрани обиди и сънено изключи радиото. Разрошената й глава се появи от другата страна на колата. Изглеждаше сънена, подразнена и изключително разрошена – Какво стана? – пошегува се той. Жената му метна изпепеляващ поглед затръшвайки вратата – Стига, де!
                Но тя не отвърна тръгна към входа на хотела с ядна крачка оставяйки колегата си сам да изключи радиото.


                * * *


                Фейсбук. Че кой би кръстил мрежата си Лицекнига? Нормални ли са тия хора? Е, да симпатични са и не особено умни, но нима не им предстоеше техническа революция? Днес интернет и мобилни технологии, утре ...
                - Мат! Спри да се къпеш в банята ми! – изкрещя Дорийн носейки дрехите му.
                -Казах ти, Дори! Обичам да ми е чисто. – издекламира той докато затваряше монитора на лаптопа. Колежката му стовари купчината дънки и тениски насред стаята, която деляха и загледа свирепо.
                - Обичам този поглед. Кара ме да се чувствам някак по-топло приет от теб.
                - Та чак да се опариш! – завъртя поглед жената и се запъти обратно към съседното посещение – Това е последния ти душ в МОЯ стая! Виж на какво са заприличали октидионите!
                - Нищо им няма! – извика Матю отваряйки отново преносимия компютър. След като дочу затръшването на вратата измърмори – Наричат се „плочки”. Използвай земен език, ако обичаш. До тук бях с душовете! Добре че има вана.
                Засмя се сам на иронията и продължи ровичкането из нещото, което хората наричаха интернет. Наистина беше странно колко много човеци си откриваха собствени блогове и даваха луди пари за поддръжката им. Приключи с разглеждането на галерията в сайт за знаменитости и се върна отново в Гуугъл. Какво ли можеше да потърси сега? Почеса се по брадичката и реши да провери за някои от по-авангардните исторически личности. След като се „почувства късметлия” с едно натискане на бутона от екрана пред очите му излязоха стотици резултати. Забеляза, че някои дори не пасваха с ключовите думи записани по-горе. Премина съвсем скорострелно през няколко блога на авантюристи. Не му бяха интересни. Бяха пълни със странни думи, които използваха само земните катерачи. „Мх, хора!” – вдигна рамене, за да прогони досадата. Кликна върху някакъв глупав сайт за спускания по тръби в парижката канализация. След като се зареди основното изображение системата се замисли и забави зареждането. Да, беше досадно когато бюджетът, с който разполагаш не позволява закупуването на по-добра техника за работа, но когато екранът ти започне да примигва се замисляш дали да не поискаш повишение на сумите.
                Екрана на преносимия компютър внезапно угасна. Матю примига неразбиращо и размърда мишката. Лаптопа остана в същото състояние.
                - Дорийн! – повика той – Повелителке на технологиите, ела на помощ!
                Шумът от падаща вода в банята утихна, а секунда по-късно жената излезе отново с кисело изражение. Косата й беше мокра, а по ръбовете на хавлията й се стичаха множество капчици.
                - Този път какво? – сопна се тя докато сядаше на една таборетка до него.
                - Просто изгасна. – обясни мъжът.
                - Да, същото каза и когато разля кола по клавиатурата и машината даде накъсо. - Дорийн също размърда мишката и дори опита да раздвижи курсора чрез сензорното поле под клавиатурата. Но и това не сработи. Стъкълцето под пръста й само просветна в червено. Рестартира и дори опита да влезе в биоса. Но когато и това не подейства поклати глава и погледна Матю – Повредил си го. Следващия месец ще трябва да си вземем нов.
                - Нищо не съм му правил!
                -О, да. Може и вирус да е влязъл в системата, знам ли! Но в повечето случаи ти си проблемът при повреда на каквото и да е.
                - Просто аз по-често използвам техниката, която купуваме. Ако и ти ...
                - Да, да. Оправдания! Това не поправя ла потопа. Сега, ме извини, „господин ходещ системен вирус”, но възнамерявам да се върна към проблемите от лично естество.
                Жената се изправи и се върна в банята с любимата си изискана крачка. Използваше я доста умело с цел да подразни Матю. Той от своя страна никак не се впечатли от опитите й за придаване на важност. Отново сведе поглед към неработещия си лаптоп. Да купуват нов ли? Че какво толкова му имаше на този? Просто не действаше както трябва. И се наричаше „лаптоп”, не „ла потоп”!
                Загледа се отново в него. Нещо от механичната част изпука и забръмча.
                - Значи все пак има надежда в теб! – прошепна мъжът – Сега, ако обичаш се включи! – поръча докато се пресягаше да повдигне екрана.
                Секунди преди да докосне гладката повърхност лаптопа се изстреля на няколко сантиметра и сред паяжина от електрически искри започна да променя вида си. Камерата над екрана изскочи последвана от множество малки метални пластини, поставката за дисковесе изстреля като непотребна част, от другата страна панелът изтрещя. Внезапно машината се сдоби с три чифта крака дозина мънички дула стърчащи от двете страни на разтворилия се екран. Оживялата машина тупна на пода и забръмка подскачайки. Камерата не спираше да следи смаяния поглед на Матю. След като изигра странния си танц, който вероятно трябваше да представлява разгрявка за понататъчните й действия тръгна светкавично към изхода.
                - Хей! – извика мъжът.
                Но машината просто го пренебрегна. Подскочи към ключалката, оказа се твърде ниска, за да си отвори.
                - Ха-ха! – победоносно се изсмя преследвачът й – Така, сега бъди добър лаптоп и се върни!
                Нарочно застана на пътя й обратно към стаята, тъй като не се съмняваше, че останалите вариатни за бягство са прозорците на хотела. Лаптопът, обаче се оказа по-умен от него и изпрати електрически импулс с цел да го парализира. Матю тупна на пода превивайки се от болка, а машината заподскача покрай него.
                Върнете се в началото Go down
                Вижте профила на потребителя
                ЕЛ
                Walking disaster
                avatar

                Posts : 421
                Join date : 15.02.2010
                Location : Fields of Vancouver

                ПисанеЗаглавие: Re: Ga: ЕЛ   2010-03-24, 12:31

                - Дорийн! – извика през зъби Матю – Три, четиринайсе! Три, четиринайсе!
                Вратата на банята се отвори с трясък и на нея се появи колежката му. Хавлията й беше завързана небрежно около нея, а в дланите й припукваха лилави нишки. Жената забеляза лаптопа и погледна смаяно колегата си.
                - Оставих те за две минути, а ти дори на робот го направи! Защо мозъкът ти не работи толкова напредничаво когато трябва?
                Но Матю не беше способен да обели и дума. Малкия робот заподскача към вратата на балкона. Дорийн събра пръсти и ги разпери към него. Няколко от лилавите нишки се стрелнаха към машината и конзолата изпуши. Това вероятно разстрои лаптопа. Той се обърна и замери жената с електрически импулси. Тя успя да подскочи навреме и да избегне удара. Метна се върху робота и го притисна към пода.
                - Мат, по дяволите! Стани и го затисни! – изскърца тя през зъби.
                След секунди колегата й вече наместваше възможно най-тежката таборетка върху гърчещото се изобретение. Дорийн придърпа колана си от масата и привърза здраво капака към конзолата. Щом уредът спря да буйнства двамата агенти се спогледаха.
                - Някакви обяснения? – рече жената.
                - Мисля, че го обиди като каза, че ще ни е нужен нов лаптоп.
                - Мат! – скастри го тя.
                - О’кей! Просто държах да отбележа, че имаш готин задник!
                Дорийн завъртя поглед.
                - Отивам да се облека, а ти го наглеждай. – тръгна към банята придърпвайки хавлията си все по-надолу. Матю я наблюдаваше с насмешка. – И мисли! – изсъска тя докато затваряше вратата.
                Да мисли ли? Той вдигна вежда. Обикновено електроуредите не оживяваха. Не и когато той ги докоснеше, а това правеше лаптопа изключение от правилото, така че нямаше кой знае какво да се чуди.

                _________________
                Сайтът на админката Very Happy -> http://www.wix.com/aprileagle/artlantis
                Върнете се в началото Go down
                Вижте профила на потребителя
                ЕЛ
                Walking disaster
                avatar

                Posts : 421
                Join date : 15.02.2010
                Location : Fields of Vancouver

                ПисанеЗаглавие: Re: Ga: ЕЛ   2010-04-20, 19:12

                ГЛАВА 2
                СЛАДКИ ИЛИ ДРЕБНИ

                Четири часа и три тона нерви по-късно Дорийн седеше зад волана и летеше с бърза скорост към най-близкия сервиз за компютри. Тъмната кола фучеше из улиците на Канзас Сити и просто мъркаше под изпепеляващото лятно слънце.
                - Стига, бе, Дор! Не може ли да го задържим? – изхленца детински за пореден път Матю. Седеше на задната седалка точно до металната кутия на аптечката, която в момента подскачаше от пода на седалката и обратно.
                - Не ми казвай, че си се привързал към това ... нещо! – завъртя поглед тя.
                - Че какво лошо е направило. Просто има нужда от опитомяване!
                Дорийн не се сдържа и вдигна вежда вперила поглед в огледалото за обратно виждане.
                - Знаеш ли какво? Прав си. Нищо лошо не е направил. Добре, че намери начин да те тресне с ток. Така поне ми спести усилията за обмисляне на начин да те измъчвам. Да, защо не го задържим?
                На задната седалка капакът на кутията се отвори и от нея се показа екрана на лаптопа, но Матю бързо улови аптечката и стовари коривалото върху живата машина. Чу се странно хрущене и приглушен писък.
                - Виж го как стене! – заврънка отново мъжът.
                - Мат, въоръжена съм с очи и огледало за обратно виждане.
                - Жандармерия, а?
                - Видях те! Това не беше стенание. И как по-точно смяташ, че може да „се види” стенание?
                Жената подаде мигач за завой и паркира в една от алеите пред къща в крайните квъртали на Канзас Сити. Колата бавно се намести зад малък олющен купър и изгаси мотора с мъркане.
                Двамата колеги слязоха почти едновременно. Дорийн затръшна вратата на шофьорското място и тръгна към вратата на старата къща следвана от Матю. Той внимателно държеше буйнстващата кутия и от време на време й шъткаше.
                Колежката му се спря пред олющената входна врата и потропа по нея. В продължение на няколко дълги секунди не се чуваха никакви шумове от къщата. Това вероятно подразни допълнително агентката и тя повтори почукването, като разгневено извика:
                - По дяволите, Хорас! Знам, че си у дома! Агент Колдхарт е! Отвори проклетата врата или ще те принудя да сложиш завеса след визитата ми!
                От вътрешността на къщта се чуха забързани стъпки. Иззад вратата се чуха дестина щраквания преди тя да се отвори и срещу Дорийн се изправи едър мъж носещ протъркан потник, който едва покриваше биреното му коремче, а хавайските шорти, спускащи се до коленете му изглеждаха като смешен придатък към клечестите му крака. Ведрите зелени очи на Хорас срещнаха тези на Дорийн. Той се усмихна широко. Червендалестото му лице контрастираше напълно с белите коси, които все още се крепяха по главата му.
                - Агент Дорийн! Каква приятна изненада! Не те очаквах! – рече приветливо мъжът.
                -Когато лъжеш маратонките ти позеленяват. – отбеляза някак между другото тя и влезе без никаква покана в сенчестото антре – Знаеше, че идваме още щом навлязохме в улицата ти.
                Хорас изгледа въпросително босите си крака, агентката и най-накрая Матю.
                - Тя просто знае. – рече колегата й стискайки устни. Той последва Дорийн.
                - И-и-и, какво ви води насам? – попита домакинът. Енергичната аптечка беше привлякла погледа му. Агентът забеляза това и я вдигна на нивото на погледа му.
                - Уий. – обясни той.
                - Не му обръщай внимание. Още се учи да говори. – отбеляза Дорийн. Хорас посочи с ръка дневната и ги прикани да влязат.
                - Не. Уий. Така се казва лаптопа! – заобяснява Матю.
                - Ти му измисли и име?! – ококори се колежката му, а той само закима енергично с глава.

                _________________
                Сайтът на админката Very Happy -> http://www.wix.com/aprileagle/artlantis
                Върнете се в началото Go down
                Вижте профила на потребителя
                Unbeliever™
                †Spectral Raven†
                avatar

                Posts : 583
                Join date : 17.02.2010
                Age : 21

                ПисанеЗаглавие: Re: Ga: ЕЛ   2010-10-15, 10:40

                ЕЛ написа:
                По принцип мразя да едитвам (което изобщо не си личи Rolling Eyes ), но когато открия нов начин на подреждане на работите си просто не мога да устоя на бутончето "редактирай". Реших да качвам всичко в Dox.bg и после направо да ви оставям да теглите, тъй като темата има по-добра прегледност.
                На вниманието на всички - представям фен фика си към поредицата "Хари Потър". Започнах го когато излезе спойлер, че Тонкс и Лупин умират повреме на битката за Хогуортс (за онези, които не са чели това са герои от книгите). И го завърших около месец по-късно, но едва сега успях да го намеря. Писан е повреме на кривия ми период и за това историята на моменти е прекалено драматична. Когато замислях цялото действие реших да създам свои герои и си казах "Какво по-хубаво от следващото поколение?" и за това главните герои са внуците на Тонкс и Лупин, а второстепените са някои от героите на Роулинг. И за да не ставам прекалено досадна с приказки :
                Орденът на феникса - Гласовете от миналото

                ЕЛ написа:
                Следващото ми литературно излияние е от света на приказките. В същност, напоследък съм тръгнала да създавам нови жанрове в литературата. Което в същност си е готино от гледна точка на това, че ги кръщавам с приятни за ухото и окото имена като "литературен кич" и "литературна магария". Но обяснениета "що е то литературна магария?" са доста дълги и възнамерявам скоро да създам текст (който вероятно ще е също от нов литературен жанр) с обяснения. Но както и да е. Ако ферманът "ОФ-ГМ" не ви убедил, че за писател на ставам, представям ви новото си произведение "Литературна магария". Кръстено е на жанра си просто защото ме мързеше друго заглавие на мисля.

                "Литературна магария"

                _________________
                Call me Desdenova, eternal light
                These gravely digs of mine

                Will surely prove a sight
                And don't forget my dog, fixed and consequent
                Върнете се в началото Go down
                Вижте профила на потребителя
                penko98
                Сфинкс


                Posts : 914
                Join date : 01.07.2011

                ПисанеЗаглавие: Re: Ga: ЕЛ   2012-02-03, 16:12

                браво
                Върнете се в началото Go down
                Вижте профила на потребителя
                ЕЛ
                Walking disaster
                avatar

                Posts : 421
                Join date : 15.02.2010
                Location : Fields of Vancouver

                ПисанеЗаглавие: Re: Ga: ЕЛ   2012-03-04, 08:19

                Оф, досадата и омразата от загубата на муза накрая взеха превес Smile Реших да почна нова история. Предната без това си беше пълен боклук от самото начало. С братовчедко ми сме ѝ направили и сайт за по-удобно разгръщане на страниците Very Happy За това само ще пусна линк към него. Предстои да му направим коренна промяна от графична гледна точка, защото първия път оставих човека сам да действа и те го те резултата. Но това няма да се отрази на трафика, споко XD Айде, да спирам с празните приказки и да пейстна заветните символи:
                http://www.wix.com/lartlantis/tale-of-ice

                _________________
                Сайтът на админката Very Happy -> http://www.wix.com/aprileagle/artlantis
                Върнете се в началото Go down
                Вижте профила на потребителя
                penko98
                Сфинкс


                Posts : 914
                Join date : 01.07.2011

                ПисанеЗаглавие: Re: Ga: ЕЛ   2012-03-05, 07:25

                мн е як
                Върнете се в началото Go down
                Вижте профила на потребителя
                ЕЛ
                Walking disaster
                avatar

                Posts : 421
                Join date : 15.02.2010
                Location : Fields of Vancouver

                ПисанеЗаглавие: Re: Ga: ЕЛ   2012-03-05, 07:33

                Радвам се, радвам се. Smile

                _________________
                Сайтът на админката Very Happy -> http://www.wix.com/aprileagle/artlantis
                Върнете се в началото Go down
                Вижте профила на потребителя
                penko98
                Сфинкс


                Posts : 914
                Join date : 01.07.2011

                ПисанеЗаглавие: Re: Ga: ЕЛ   2012-03-05, 07:54

                абе как може да си напрая един сайт ?
                ще ми пратиш ли един ЛС
                Върнете се в началото Go down
                Вижте профила на потребителя
                Sponsored content




                ПисанеЗаглавие: Re: Ga: ЕЛ   

                Върнете се в началото Go down
                 
                Ga: ЕЛ
                Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
                Страница 1 от 1

                Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
                Welcome to the fellowship of fantasy! :: Свободна зона :: Лично творчество-
                Идете на: