Азазел

Азазел според древните евреи е демонът на пустинята и първи знаменосец на Армията на Ада.

В апокрифната книга на Енох Азазел е предводител на допотопните гиганти, възстанали против Бога. Азазел научил мъжете да воюват, а жените – на изкуството на измамата; накарал хората да забравят Бога и ги изкусил с разврат. Бил победен и по повеля на Бог бил окован на пустинна скала.

Друг мит говори, че Азазел е научил хората освен да произвеждат оръжие и на изкуството да правят украшения и огледала. Издал им и й небесни тайни, заради което бил пленен от архангел Рафаил, окован и хвърлен в яма насред пустинята. Лесно могат да се направят паралели между Азазел и Прометей макар че връзката между двамата е неясна.

Азазел се счита за демон от втора степен (ранг), макар, че често е сравняван със Самаел.

В Библията и в талмуда името на Азазел е свързано с идеята за изкуплението на греха от прелюбодеянието на падналите ангели. Тази идея била въплъщавана с особен обряд: взимали се два козела. Чрез жребий единия бил определян да бъде жертван на Господ, а втория – на Азазел. Вторият козел, натоварен с “греховете на света” бил пускан в пустинята. По-късно този обряд се развил: козелът бил хвърлян в пропаст, а в ритуала участвали множество хора.

Препратка към тази церемония може да се намери и в Трета книга на Мойсей (Левит, Гл. 16): “Аарон да хвърли жребие за двата козела: едно жребие за Господа, а друго жребие за отпущане... а козела, върху който е паднало жребието за отпущане да остави жив пред Господа, за да извърши над него очистяне и да го изпрати в пустинята за отпущане (и той да понесе на себе си техните беззакония в непроходна земя)”. Това всъщност е единствената препратка от библейския канон към Азазел.

Азазел(о) е един от придружителите на Дявола (Воланд) в романа на Булгаков "Майстора и Маргарита".



В късносредновековните и някои съвременни схващания Луцифер (от лат. Lucifer — „носител на светлина“) е синоним на Сатана — паднал от небесните селения ангел, превърнал се в архетип на злото и Враг на Бога. Според други концепции Бог изпраща Луцифер в Ада, за да наглежда Сатаната, който иска световно господство.[източник?] В древността името Луцифер се използвало за планетата Венера като „ярка утринна звезда“ (зорница).

В Откровението на Йоан Богослов (22:16) четем: „Аз, Иисус, изпратих Своя Ангел да ви засвидетелствува това в църквите. Аз съм коренът и родът Давидов, утринната и светла звезда“.

Източник: Уикипедия

браво