Дневника на Джон Уинчестър(2 част)

11 декември 1983г.

Сами най-после започна да спи през ноща, и сега Дийн споделя леглото с него. Но аз...
затварям очи и тя е там. Постоянно всичко се повтаря, виждам я каква е преди онази нощ,
красива, щаслива и жива. Не просто я виждам, усещам го... все едно съм там... толкова е реално.
Знам, че мога да се протегна и да я докосна ... и го направих протегнах ръка... изведнъж се
връщам до нощта, до кръвта, до пожара и Мери. Тя е на тавана, и как е попаднала там ... тя неможе
да бъде на тавана...

Ето и странната част. Когато се събудя, потен и задъхан... Мога да се закълна, че там има някого.
Мога да го усетя, виси над мен, над момчетата ми. Гледа, чака, пресмивайки се ...
Неможеш да спреш това, неможеш да я спасиш. Неможеш да ги опазиш.

Взех няколко неща от къщата днес... няколко снимки, играчка или две. Спасили са една
от пушките ми... антика, единствен по рода си револвер. Няма да направя голяма вреда...
но смятам тази вечер да го оставя под възглавницата си за всеки случай.

13 декември 1983г.

Обадих се на полицията отново и... нищо. Не са намерили нищо.
Нито отпечатаци, нито кръв, нищо от трупа на жена ми, никаква следа
от някой друг в къщата. Следователят ми каза, че искра е причинила пожара. Казах му
да ми покаже доказателство... и той неможеше. Само някакви глупости за изгорелите
белези и за следователите, че нямат някакви улики , което се очаквало поради "тежкия пожар".
Единственото, което можаха да ми кажат, че уликите сочат че пожарът е започнал от тавана, в което няма
никакъв смисъл, погледнато от гледната точка на пожарникарите - всички искри започват в стените. Но за мен...
за мен имаше смисъл.

14 декември 1983г.

Снощи успях да заспя... 5 минути по-късно се събудих. Чуствах това присъствие отново...
и си мисля за едно нещо, което прочетох в една от книгите. Бях ги взел от библиотеката
миналия ден, повечето бяха за пожарите, как започват, колко бързо се разнасят...но в една
от тях пишеше за станни пожари, пожари без обяснение... ставаше дума, че някои вярват
че огъня може да се управлява от някакви зли същества, и ги използват, за да нараняват
хората. Лудост е,... неща за дракони издишващи огън, нали? Но тогава си спомних... когато
се върнах в стаята на Сами онази нощ, когато се опитах да се добера до Мери...огънят връхлетя
върху мен ... сякаш имаше цел да ме държи далече, да ми попречи да стигна до нея. Все едно
някой го управляваше.

Онази нощ... Мери, на тавана... Убеждавам себе си, че съм си го въобразил, че съм го
измислил някак си. Но сега вече знам, без съмнение - тя беше там горе. Не ме интересува
какво казват другите, полицията, семейството на Мери или Майк... Нека ме наричат луд, аз
знам какво видях.

Все още нямам отговори, но въпросите са по-ясни в главата ми. Нещо ужасно се
случи в стаята на сина ми. Някой или нещо уби хубавата ми жена.

Бях буден цяла нощ, мислейки отново за случката... искаше ми се да говоря с Майк,
но той вече ми казваше, че имам нужда от помощ. За това тази сутрин, първото нещо което
направих беше да изляза да взема още книги. Не за пожарите, а за... други неща.
Необясними неща. Също взех два нови пистолета и пушка, за всеки случай.

17 декември 1983г.

Срещнах някого... някого, който мисля че е приятел на мен и момчетата. Последните
няколко дни посещавах... медиум, мисля че така беше наименованието. Чудех се
дали да не подмина мястото, и незнам просто влязох. Преди два месеца бих се изсмял,
ако някой ми каже да направя това, но в този момент незнам към кой друг да се обърна.
Както и да е, влезнах... беше претъпкано. Гледах този човек как чете някакви длани...
той просто повтаряше всичко, което хората му казваха, или им казваше неща като -
"някой когото обчите е в опасност". Както казах това са глупости, но поради някаква
причина, по-късно следобяд отидох при друг...този ден отидох до Мисури (Missouri).
И в секундата, в която влязох, немога да си го обесня... все едно се познавахме от
много години. Тя знаеше всеки детайл, не просто за живота ми, но и за мен самия...
моите мисли, страхове... Тя беше първият човек, който не ме мислеше за луд , след
като й разказах моята история... тя просто слушаше, кимаше и накрая каза че ми вярва.

Час по-късно се върнах с момчетата... поради някаква причина исках тя да ги види,
да се срещне с тях... може би да ми каже, че те са добре. Двамата веднага я заобичаха...
Сам седя в нея през цялото време, усмихвайки се, а Дийн не спря да приакзва... Мисля,
че тя може да ми помогне.

20 декември 1983г.

Ще се опитам да запиша това... Заклевам се, треперя толкова много, че едва пиша.
Туко-що се върнах от къщата... Мисури каза, че трябва да ида там да намеря смисъл,
в това което се случи. Незнам как да обесня това, което почуствах - за първи път, да бъда
там, в дома където живях с жена си, в стаята на бебето, виждайки всичко изгоряло и едва
разпознаваемо. Чуствам се все едно съм в различна ера, различен живот... част от мен
едва си спомня какво е да бъдеш нормален, но останалата част... Едва дишах, толкова много
исках всичко да бъде както преди.

Мисури откачи... каза, че може да усети злото, тя можеше да усети какво се е
случило онази нощ... Тя го почуства, почуства онова нещо, което ми причини всичко това.

Мисури неможеше да ми обясни какво точно е усетила, никога преди това не беше
се срещала с нещо такова... но ми каза, че е било толкова силно и ужасно...

23 декември 1983г.

Напуснахме къщата на Майк и Кейт тази сутрин, просто неможех да остана там повече...
и немога да обесня защо. Чувствах се така сякаш вече нищо немога да обесня от моя живот.
Просто знаех, че трябва да заведа момчетата на далеч... взех ги докато още спяха
и ги оствих да лежат отзад в колата. Може би трябваше да кажем довиждане... но
нещо в мен ми казваше, че трябва да тръгваме сега, бързо и тихо.
Време е да продължим. Почвам да разбирам, че няма никой друг освен мен,
който иска отговори... Тръгвам да намеря такива сам...

25 декември 1983г.

Снощи отново не спах. Станах, облят целия в студена пот и осъзнах, че днес е Коледа.
Къде е Мери? Това беше в главата ми цяла нощ, и остана там цял ден. Коледа без
жена ми, звучи нереално. Празнуването беше ужасно... изкривена пласмасова елха,
няколко консерви за ядене и куп спортна екипировка за момчетата... Дийн е вече
голям, за да играе Т-бал (бейзбол за малки деца), тази година ще идем да гледаме
истински мачове от Малката лига. Или по-скоро аз ще ходя на игрите, сам...

1 януари 1984г.

Днес започва новата година. Мери обичаше това време на годината, харесваше й идеята
за ново начало за всчики. Тя винаги правеше събиране, един път в годината,.........
Всяка година се опитваше да ме накара да направя и аз , но аз никога не виждах смисъл
в това. Иска ми се да мога да видя дневника й. Може би ще ми помогне да си я
спомня, може би ще ми разкрие някоя от нейните тайни. Може би това е смисъла на дневниците да
пазиш своите истории, живота си, от умиране. За да можат другите хора да не те забравят.

Господи иска ми се момчетата да имат майка за по-дълго време.

Тази година взех решение... ще отрия какво се е случило на жена ми.