Ga: Pressy_Jackson<33

Айвън
Нощта бе обвзела улиците на Ню Йорк . Хиляди прозорчета в града светиха и внасяха светлина в тази тъмна нощ. Колите бясно препускаха . Хората , чакащи последния автобус за да се приберат вкъщи. Нощните барове и казина отваряха вратите си за постоянните пияни посетители вътре . Езерото леко потрепващо от тихият ветрец . Уличните кучета замръзнали от прорязващият студ . Обикновена зимна вечер по нищо неразличаваща се от другите . Прозорецът на един шест звезден хотел въпреки студа бе отворен . В стаята със скипят плазмен телевизор и най-хубавия изглед , на леглото с копринините чаршафи стоеше Айвън . Той бавно допушваше цигарата си . Димиът правеше леки завартълки във въздуха и после бавно изчезваше . Айвън беше впил синия си студен поглед в отсрещната стена . Чакайки пордената бройка да излезе от банята той посегна към чашата с бърбан . Отпи една глътка и отново посегна към кутията Малборо . След като видя , че е празна изруга нещо легна назад и зачака .
Джули излезе по хавлия от банята . На леглото беше мъжа , в който тя бе влюбена . Обичаше да гледа сините му очи , да роши красивата му гарваново черна коса , да бъде с него . Тя не можеше да повярва , че той я покани просто така , Един ден не й обръща внимание , а на другия я кани на ресторант , посли я води в хотел . Но въпреки всичко тя бе щастлива . Отиде и леко отмести ръката му , прегърна го и го целуна . Айвън стоеше със същата ледена физиономия , направи поредната фалшива усмивка .
- Обичам те - каза Джули . Айвън просто кимна , той не би си позволил да изрече тези думи . Той не чувстваще нищо към нея . Просто имаше нужда да спи с поредната . Той махна леко хавлията й и я хвърли на земята . Джули отначало бе доста изненада , че той започна така , без никаква романтика , без нищо . В ресторанта бе съвсем различно , там той се държеше мило и добре . Тя просто не искаше да повярва , че Айвън иска само да спи с нея . Джули се замисли малко , но после реши да му се отдаде . Тя забеляза , че през цялото време Айвън не влага никакво чувство в това , той го правеше просто така , просто за забалвение . Една кристална сълза се отрони от зелените очи на момичето . Изведнъж Айвън даже започна да става и груб , но слава богу всичко свърши . Когато легнаха да спят , тя се опита да го прегърне , но той се отдръпна и обърна гръб на другата страна . Момичето се разочарова , но разбра намека му.
Рано сутринта . Слънцето излизаше из високите небостъргачи и разбуждаше гражданите . Айвън отвори очи и като видя колко е часа бързо стана . Облече се и остави една роза с кутия скъпи бонбони на възглавницата си . Написа и бележка .
''Джули беше страхотна , но това бе всичко . Съжелявам . Надявам се да не съм те накарал да страдаш . Повече не ме търси , ако обичаш '' . Айвън взе якето си и излезе навън . С нищо не се различаваше от другите пъти . За Айвън парите оправяха всичко . Смяташе , че много женски сърца , които бе разбил се оправят с една роза или кутия бонбони . Според него с парите можеше да имаш жени ,приятели и общо взето всичко . Той си имаше и прякор Леденият . Според хората , той не можеше да обича . Не можеше да чувства , а просто бе една фигура , която живее зареди цигарите , питиетата , казината и бройките си .
Когато Джули се събуди прочете бележката . Очите и се напълниха със сълзи . Тя звънна на най-добрата си приятелка - Джини .
- Казвах ти , бях права за него нали ? - каза Джини
- Да , но ако обичаш спри да ми натякваш - през сълзи каза Джули
- Спокойно , той просто е едно копеле . Аз ти казах той не може да чувства , за него тези неща са непознати. А сега хайде да отидем на шопинг - усмихна се Джини на Джули и двете тръгнаха .
Там някъде далеч от шумотевицата в града , в един парк стоеше Айвън . Гледаше езерото , сложил ръце в джобовете си . Същият студен поглед бе изписан на лъцето му . Бе като един красив манекен , но кух отвътре . Но хората не бяха прави за Айвън и той бе обичал някога , бе обичал така както никой друг няма да обича . Но сърцето на Айвън бе разбито и за това той ходеше така от години . Като жив мъртвец и опитваше да забрави болката си , но какво и да правеше не спираше да мисли за момичето на свойте мечти . Той стана от пейката , качи се в колата си и потегли напът към работата си . Хората бързаха по оживените улици , чуваше се шум от застрояващите сгради . Децата играеха и весело се усмихваха по площадките . Слънцето , сякаш усмихнато галеше лицата им и ги караше да се смеят . Птичките весело чуроликаха , а листата сякаш свриреха някаква мелодия . Всичко си бе като постарумо. Всичко си стоеше там , всичко освен сърцето на един човек , човек който вече бе го изгубил.
Не си правете изводи преди да разбере човека до себе си , хората говорят , но приказките им са една голяма несвършваща лъжлива история ...

Няма да те забравя
Спомянм си моментите , когато с теб си играехме на кукли или на звездни рейнджъри. Спомням си , когато взимахме малко котенца от улицата и ги къпехме и обличахме . Когато падхме и ставахме , коленете ни бяха в кръв , но ние продължавахме да тичаме.Спомням си , когато си правихме крем , бяхме целите в шоколад , цапахме се и се замервахме.Когато си играехме на кеча и се биехме заедно , когато спяхме у вас или у нас и си разказвахме за призраци , страшни истории и други неща. Когато вечер се качвахме на покрива или излизахме на терасата , за да гледаме звездите и споделяхме мечтите си .Когато се карахме и после със сълзи на очите пак се сдобрявахме.Ти винаги беше до мен и аз до теб . За всяко нещо ти ме подкрепяще дори и да не бе правилно . Званеше ми просто , за да ме попиташ как съм . Лятото бяхме на плаж и се къпехме , пръскахме с вода и после боси само по хавлии се прибирахме до вкъщи . Правехме глупости , една от които да се напием . Криехме се в блоковете да пушим цигари , макар и да знам , че това е вредно . Съжелявам , че понякога не можех да бъда там за теб , че греших , че отменях плановете ни , но не го правех нарочно. Как искам да върна времето тогава и щях да променя много неща , за да разбера всъщност колко си важна. Да ти покажа колко те обичам и колко те ценя... Но времето няма да се върне . Затова сега ти се извинявам. Съжелявам и за караниците помежду ни , че сме си пропилявали времето , а не сме осъзнавали колко сме си нужни и не сме го прекарвали по-добре.Но сега вече разстоянието е проблем , аз заминах и знай липсваш ми . Дори да се виждаме рядко , знай че аз те ценя даже повече и от преди , че те обичам повече и от преди . И когато те няма забавните снимки и спомени ми напомнят за теб , ако ме питаш да искам да върна времето , но няма как . Не , не искам сега да те натъжавам и да ти е мъчно , а напротив да се усмихнеш и да осъзнеш колко си важна за мен всъщност . И че няма да те забравя.И че искам да ти благодаря. Живота понякога е суров , но трябва да преодолем това. И знай ти си там , където никой не може да измерсти място ти , в сърцето ми . Копнея за дните , когато пак ще се видим и всичко ще е както преди , ще излезем ще се смеем , ще сме заедно. Само потрай . И знай обичам те приятелко !
Това е посветено на Анджи , която безкрайно много обичам ! Най-много !

Андрю
Тих есенен ден по Берлинските улици . Птичките за последен път отпиваха от водата на фонтана преди да тръгнат на юг . Колети бавно караха и се радваха на околната тишна . Листата на дърветата падаха и правеха килим за местните посетители . Всякаш всичко се движаше в хармония . В един от затънтените квартали се разигравеше скандал . Ашли отново се бе ядосала на Андрю . Викаше му крещеше , сълзи напираха в очите й . Тя изхвърляше всичките му дрехи през прозореца , а той се опитваше да й обясни.
- Знам , че си ми изневерил с нея , няма защо да лъжеш мръсно копеле - викаше Ашли със сълзи в очите и продължаваше да хвърля вещите му
- Никога ! Никога не бих изневерил с най-добрата ти приятелка , срещнах се с нея съвсем за друго , моля те изслушай ме - говореше Андрю придържащ ръцете й
- Не ! Не искам да те слушам , махай се , махай се - казваше тя като го избута от врата и хвърли якeто му . Андрю стоеше вцепенен пред вратата . Всяка честичка от тялото му бе изтръпнала , чукаше по врата , молеше се на Ашли , но въпреки това тя не му отоври , тя бе се заровила във възлгавницата си и сълзи се стичаха по лицето й . Андрю реши да се разходи и да дойде да и обясни всичко след като и мен . Тръгна по берлинските улици умислен за случилото се . Как въпреки всичко тя още не му вярваше , хиляди пъти и бе доказал колко много я обича . Ашли звънна на Саманта и й се разкрещя . Наговори и куп думи , но въпреки това Саманта не затвори и й обясни истината . Андрю и Саманта организираха малко пари по случай 20 рожден ден на Аш и затова се бяха видели . Сега на Ашли всичко и се изясни защо Андрю закъсняваше напоследък и защо бе толкова умислен. Както и красвият пръстен , който бе намерила в шкафчето му . Андрю в този момент се разхождаше по улиците умислен , Аш го бе обидила доста , бе му казала , че вече не го обича . Той вътрешно се късаше . През това време Аш пишеше смс на Андрю , в който се извиняваше за недоверието си . Андрю пресичаше поредната улица , умислен и разтревожен . От ъгъла иззад магазинчето се подаде забързана кола , Андрю не бе видял как пресича на червено , колкото и да се опитваше шофьора не успяя да спре . Наби силно спирачки , но вече бе късно . Андрю лежеше на земята . Светлата му коса бе напоена с кръв , от устата му на струйка също течеше кръв . Джйесемът на Андрю издаваше звук за смс , явно последния , който той щеше да получи . Минувачите бързо извикаха линейка , но вече бе късно . По-късно от болницата се обадиха на Аш да изразят саболезнования . Момичето не успя да повярва , но по всичко си личеше , че е истина . Андрю умря без да разбере истината , истината , че някой там все още много го обича . Вече погребаваха Андрю , а листата продължаваха ли да падат . Аш имаше чувството , че това са хората , които умират и това са тяхните души . Тя се сбогува последно с любимия си и тръгна по мокрият асфалт . Радвайте се на това , което имате . Не правете брибързани решения , без да мислите. Защото перфектния свят може да се срине за секунди и да направите действия , за които ще е късно да се извините

Последен ден

Живота се гради на много и различни неща . За всеки човек началото е едно и също. Нататък животите на хората се различават и се разиват по различен начин . Всеки поема по
своя път усеян с трудности , но и с хубави моменти. Повечето се стремят към целите си и прекарват живота си в работа и усилен труд , но има такива , които живеят живота си на макс и не им пука за събитията на следващия ден . В съвременния свят , хората са заети с работата си , толкова много , че забравят за други по-важни неща . Залъгват децата си с машини и не им обръщат внимание . Всяко семейство почти в дома си има компютър даже по 2 . Така губим живите контакти с приятелите си и в последствие се забравят , няма мярка и не можем да кажем не . Така живете контакти се преустановяват в интернетни . Но не ви ли липсват игрите на народна топка и стоенето до късно ? Общуването с майките ви и бащите ви ? Приятелите ви ? Бихте ли ги заменили за едни машини - Не . Ако човек не беше толкова зависим от тези неща щеше найстина да обръща повече време на приятелите си . Но ако си представим , че днес е последният ни ден , как бихте го прекарали ? Едва ли пред компютъра , телевизора , плейстейшъна .. Ще излезете с приятелите си с близки хора за вас , със семействата си . Ще кажете неща , които отдавна е трябвало да кажете или да направите , но просто сте нямали време . Ще изживете един страхотен ден . Но защо трябва да е той последен , за да направи това ? Не трябва ли всеки ден да е така . Да живеем живота си , без това не е много дълъг . Да бъдем до близките си и да им помагаме и да прекарваме дните си , всякаш са наши последни . Да се раздаваме духовно и найстина тогава ще осъзнаем какво е живота . Защото живота е един огромен хотел с много стай и посетители и ако вашата е заета да разгледате други и да останете там , където най-много ви хареса , но тази стаята която останете ще е завинаги .

Живота , трудно обясняваше се дума или по-точно не самата дума , а целта й. Всички хора се питат защо живеем ? Защо трябва да изтърпим всичката тази болка ? Защо трябва да губим близките си , да живем без хората , които най-много обичаме ? Защо точно най-близките ни хора , ни нараняват ? Живота е от загадките , които трудно се разгадават . Но в цялата тази гадост си има и смисъл . Има ги онези хора зареди , които да живеем . Които са там въпреки всичко и всички , които ни обичат такива каквито сме . Зареди самите нас. Дори и всичко да свършва те пак са до нас. Вярно малко са тези истински хора , които са истински с нас и ни помагат , когато имаме нужда. Но и това е стимул да продължим да се радваме на живота . Какво щяхме да правим , ако ги нямаше малкото истинските хора ? Вярно е , че в живота понякога губим някой хора , но не трябва да изгубваме целият си живот да се самосъжеляваме в търсенето им. Загубата не може да се възстанови или да бъде заменена от друг човек . Трябва да се радваме на тези , които са останали и които са около нас , преди да загубим и тях . Трябва всяка свободна секунда да се радваме на живота , за да разберем истинският му смисъл . Не всеки ден ще е добър , няма всеки път да печелим . Но поне ще се радваме , че ни има , че ги има и хората , които обичаме. Много време се лутаме докато намерим истинската любов , но накрая разбираме , че всичко си е струвало и намираме най-подходящия човек за нас. Ще има момент , когато в живота ни ще има само падения . Може да не е момент , а много моменти , но трябва гордо да се изправим и да посрещнем всеки следващ удар , защото все пак това е животът , да усетиш , че си жив , че си там . Че си част от борбата и , че си жив и те боли. Много хора не са доволни от живота и го обвиняват , че им носи само нещастия , но трябва да се замислят , какво са направили те за него . Цялата ни съдба зависи напълно от нас. Всичко зависи от нас . Ако се събудим с усмивка , денят ни ще е по-хубав . Ако си кажем днес всичко ще е наред , то ще е . Животът не е чак толкова лош . Учи ни как да се борим , как да отстояваме правата си . Как да познаваме истинските приятели , как да познаваме истинската любов . Все пак човек се учи докато е жив и никой не умира научил всичко . Но все пак трябва да се стараем максимално да вземем колкото се може повече от живота. Ще има действия за които ще съжеляваме , но те ще ни научат да не постъпваме повече така. Накрая усмисляйки всичко разбирам , че животът не е толкова лош , колкото всеки казва. Много е лесно да обвиним някой или нещо за собствените си грешки. За това всеки ден трябва да живеем максимално добре и максимално усмихнати . Положителната енергия , може да накара и някой друг да се усмихне с нас . Животът - най-големият дар ! Всеки , който е жив , трябва да се чувства благословен и да се радва на това , което има и това , което е . Не на това , което може да бъде и може да има . Защото винаги може да е по-зле.