Ga: Annabeth*

Емии това е нещо,което започнах и искам мнения,за да знам дали въобще да си правя труда да го продължавам. Бтв,може да давате идеи за заглавие.. :Д




Анабет,както обикновено,се беше заровила в плановете,които бе направила за Олимп. Все пак бе нейна задачата да проектира целият 'град', така че той да засияе отново след войната с Кронос. Тя размишляваше върху един от най-добрите си проекти до момента. Храмът на боговете,който беше нарисуван на листа, бе инкрустиран с много фини,но и същевременно прекрасни елементи. Бях виждал проекта толкова много пъти и отново се изумявах от него. Не знаех как го бе постигнала,но беше невероятно красиво. А аз,както обикновено, се мотаех насам-натам из кабината на Атина докато я чаках да приключи, за да можем да се поразмотаваме наоколо, тъй като свободното ни време в лагера беше прекалено малко. Не бях виждал брат си – Тайсън* – от много време и ми липсваше. А и Анабет го харесваше. Бях потънал дълбоко в мислите си, когато чух някой да ме вика:
- ПЪРСИ! ЕЛА ВЕДНАГА!! - кресна Хирон.
Аз измрънках някакво извинение на Анабет и излязох навън. Денят беше доста горещ независимо от това, че времето се менеше, само когато Дионис поискаше. Все пак той беше назначен (Да бе.) на досадната, според него, длъжност да трябва да пази всички полубогове. Докато се влачех към Хирон се зачудих, за какво ме викаше. Не бях досаждал на Клариса от отдавна,нито пък тя на мен. С Рейчъл не се бях виждал, откакто отиде в онова училище,защото беше обещала на баща си. Е, все пак се надявах,че не е започнала да ръси пророчества наляво и надясно. Усмихнах се. Въпреки неприязънта на Анабет към Рейчъл,тя ми бе само приятелка. Имам предвид, с Анабет сме гаджета,а Рейчъл,е тя е просто човек. Добре де, звуча глупаво,но си е така. Човек е,за разлика от мен или Анабет, или който и да е от нас - полубоговете. Е,не точно човек,защото, ако заемането мястото на мумията (така наричах тялото,в което се помещаваше духа на Делхи. Да,онази същата,която живееше на тавана в Голямата Къща) се броеше,то тя вече не е точно човек. Или поне така си мислех. Не знаех колко точно Рейчъл се е променила след като зае мястото на мумията. Зачудих се, и си отбелязах да я попитам.
Вече бях стигнал до мястото, от където Хирон ме викаше и забелязах,че той не е сам. До него стоеше момиче или, за моя изненада, Рейчъл. Рейчъл,която сега тряваше да е в онова училище. Е, както и да е. Надявах се да свърша бързо тук,за да мога да се върна при Анабет,защото, както много добре знаех, тя щеше да откачи само като разбере,че Рейчъл е тук.
- Какво има Хирон? Дойдох веднага щом те чух да ме викаш. - Погледнах кентавъра намусено. Той много добре знаеше,че мразех да ме викат, когато беше единственото ми свободно време. – Нещо спешно ли е,или?
- Исках да те помоля за нещо,Пърси. Важно е.
- Ъмм,добре.. – Отвърнах несигурно. Бях уморен от вечните битки с какви ли не „митични” същества. – Какво трябва да направя?
- Ами.. – Хирон започна да ми обяснява,когато Рейчъл се обади. Бях забравил за нея.
- Трябва да отидем до Олимп. Ще стане нещо ужасно! Видях го, Пърси! Трябва да идем там, преди да е станало късно.
Въздъхнах. Явно все още бях нужен. Даа,да.. Знам! Аз съм герой и бла бла блаа.. Но и аз имам нужда от почивка.
- Добре, кой ще ходи? Без,очевидно,аз. – Погледнах последователно Хирон и Рейчъл. Дълго не получих отговор,а накрая Рейчъл ми отговори с думите:
- Само ти..


Ето една малка част от малкото,което съм написала. Очаквам коментари.

Заради 'големия интерес' от страна на Ленка,Мо ии Ники ще постна още малко :Д..


Въздъхнах и отвърнах:
- Рейчъл,кажи ми какво точно видя. – Тя ми заобяснява,а в главата ми се заформяха какви ли не ужасни картини. Това не можеше да се случи. Не можех да го позволя. И нямаше, защото знаех точно какво да направя,благодарение на Рейчъл. След като тя свърши,аз и благодарих и хукнах към кабината на Посейдон. Взех меча си,щита,който Тайсън направи за мен и когато излязох навън почти съборих Гроувър в бързината. Не го бях виждал от доста отдавна,защото той вечно бе някъде,занимавайки се с проблемите си.
- Ох,ъмм, здрасти Гроувър. – Това беше първото нещо,което ми дойде на ум. Огледах го от глава до пети, или в случая – от глава до копита. Видях,че рогата му са пораснали още повече. Предполагах,че се дължи не само на факта,че помага на природата,а и защото е избраника на великият за сатирите бог Пан.
-Хей,Пърси! Търсих те навсякъде. Видях се с Анабет и тя ми каза,че си отишъл някъде. Къде беше? – Видях в очите му тревога. Май доста се е уплашил,че съм изчезнал.
-Амиии.. Хирон ме повика,защото искал да ме пита нещо. – Измънках набързо. Не исках никой да знае истинската причина Хирон да ме повика. Защото, много добре знаех,че отронех ли и думичка относно това,веднага щях да замеся и най-близките ми хора. А и след като имаше само един начин да бъда убит, а той не беше никак лесен,значи бях в безопастност.
-Ахааа.. Разбирам. – Погледна към ръката ми, видя меча и само ме изгледа въпросително.
–Съжелявам,трябва да тръгвам. Ще се видим по-късно. И – Преглътнах. – Не казвай на Aнабет,че си ме видял. Ще откачи.
Хукнах обратно към мястото, където стоеше Хирон. Двамата с Рейчъл трескаво обсъждаха нещо. Зачудих се, какво ли може да е то?!
- Кога ще трябва да тръгна? – Попитах кентавъра,надявайки се,че ще бъде скоро. Исках да свърша веднъж завинаги с това. Боговете се били скарали (отново) заради новото Голямо пророчество. Изпухтях. Твърде много шум се вдигаше около него...

pleace i want more.. [b]

Да!Откъде го взимаш или ти го правиш?

тя го прави

Браво

Да

страхотно е

Супер е!