Стивън Кинг

Стивън Едуин Кинг е роден в Портланд, Мейн на 21 септември, 1947. Той е вторият син на Доналд и Нели Рут Кинг, след като лекар им е казал, че повече не могат да имат деца и през 1946 са осиновили сирака Дейвид. Още докато е на три, Стивън се разделя с баща си, след като той излиза, за да си купи цигари и никога не се връща.

Голяма част от детството си Стивън и Дейвид прекарват във Форт Уейн, Индиана, където живеело семейството на Доналд Кинг, и в Стратфорд, Кънектикът. Когато Стивън е на единадесет, майка им ги води в Дърам, Майн, при своите родители, които са твърде възрастни и не могат да се грижат сами за себе си. Сестрите на Нели Рут я убеждават да се грижи за тях и й осигуряват малка къща в Дърам и нищожна финансова помощ. След смъртта на Гай и Рут Пилсбъри, дядото и бабата на Стивън, Нели Кинг започва работа в кухня в Пинленд, близо до жилищни общежития за умствено изостанали.

Стивън пише първите си разкази на седем годишна възраст. В училище дори продава фантастичните си истории, неблестящи с достоверност и реализъм, но много подходящи за момчета на неговата възраст, на своите съученици. Помага и на брат си Дейвид да пише своя вестник с тираж двадесет броя (“Парцалът на Дейв” – “Dave’s Rag”). Стивън посещава началното училище в Дърам, а след това - лисбънската гимназия, завършвайки я през 1966. От втората си година в Мейския Университет в Ороно, той води седмична колонка в колежанския вестник - The Maine Campus. Той е много активен в студентските политически протести, участва и в Студентския сенат. Включва се в анти-военните движения на Университета, заявявайки открито консервативните си виждания, че войната във Виентнам е неконституционална. Дипломира се през 1970, получавайки необходимата квалификация да преподава английски език в гимназия.

Той и Табита Спрус се женят през януари, 1971. Срещнали се в библиотеката на Мейнския университет, където и двамата работели. Когато Стивън не можал да си намери място като учител, семейството му заживяло с приходите от работата му като общ работник в обществена пералня, от спестяванията на Табита и от нередовните печалби, плащани от списания (най-вече мъжки), публикуващи разкази на Стивън Кинг.

Първият професионален разказ на писателя е "Стъкленият под" ("The Glass Floor"), в "Startling Mystery Stories" през 1967. През ранните години на брака на семейство Кинг, той продължавал да продава свои разкази на списанията за мъже. По-късно много от тях са събрани в сборника "Нощна смяна" ("Night Shift") и в няколко други антологии.

През есента на 1971, Стивън Кинг започва да преподава по специалността си в Хампдън Академи, обществената гимназия в Хемпдън, Мейн. Пишейки нощем и през уикендите, той продължава да изпраща свои разкази в периодичния печат и да работи по романите си.

През пролетта на 1973, издателство "Дабълдей" се съгласява да публикува книгата му "Кери". В деня на майката през тази година, Стивън научава от новия редактор в "Дабълдей", Бил Томпсън, че коричната цена на романа и тиража ще му позволят да се откаже от учителското поприще и да се заеме целодневно с писане.

В късното лято, 1973, Кинг и съпругата му и нарастващото им семейство се местят в южен Мейн, заради влошеното здравословно състояние на майка му. Наемайки лятна къща на езерото Себаго в Норт Уиндъм за зимата, Стивън завършва втората си публикувана книга, с работни заглавия "Второто пристигане" и "Джирусалиъмс Лот", издадена като "Сейлъмс Лот" (Salem's Lot). През този период, майка му умира от рак, на петдесет и девет годишна възраст.
"Кери" е публикувана през лятото на 1974. За по-малко от година Стивън и семейството му живеят в Боулдър, Колорадо, където Кинг пише "Сиянието" (The Shining"), чието действие се развива в колорадски хотел на име "Панорама". Завръщайки се в Мейн, Стивън купува къща в Лейкс Риджън, западен Мейн. В тази къща е завършен "Сблъсък" (The Stand"), голяма част от действието на който се развива в Боулдър. В Бръджтън е написана също книгата "Мъртва зона" (The Dead Zone").

През 1977, семейство Кинг отделя три месеца да си организира дълга екскурзия в Англия, от която да се завърнат в средата на декември, за да се нанесат в новата си къща в Сентрал Ловъл, Мейн. Живеят в нея само едно лято, а после се местят на север, в Орингтън, близо до Бангор, така че Стивън Кинг може да преподава творческо писане в Мейнския университет в Ороно. Семейството се връща в Сентрал Ловъл през пролетта на 1979. През следващата година купуват втора къща в Бангор, оставяйки настоящия си дом като лятна вила.

Заради порастването на децата им, днес Стивън и Табита прекарват зимите във Флорида, а остатъка от годината - в домовете си в Бангор или Сентрал Ловъл.
Стивън Кинг има три деца - Наоми Рейчъл, Джо Хил и Оуен Филип, и три внука.
Стивън е от шотландско-ирландски произход, висок е 193 сантиметра и тежи около 90кг. Синеок е, светлокож, има буйна черна коса, със снежни кичури, по-забележими в брадата, която той си пуска между края на Световните серии (прочут турнир по бейзбол в САЩ) и откриването на бейзболната пролетна тренировъчна сесия във Флорида. Понякога дори си пуска мустаци. Освен това Стивън Кинг носи очила от малък.

Кинг дейно участва в направата на филмови адаптации по неговите книги, възползвайки се от опита, придобит в кръжока по драма в университета, който посещава. Прави режисьорския си дебют във филма "Камиони" ("Maximum Overdrive"), на който пише и сценария, през 1985.

Стивън и Табита Кинг осигуряват големи стипендии за надарени ученици в местната гимназия.

Освен това допринасят много за други благотворителни организации.

Тази и още много допълнителна информация можете да намерите тук