"ЕЛсмайлия" или "С ирония към сивото ежедневние"

Хе-хе! Айде, любимата ви модераторка ще се престраши да е първата с форумен дневник.
Ден първи ... (баси злето)
Започвам дневника си в едно кафене след сутрин загубена в защита на курсови работи. Смятайте - сядаш при преподавателя и обясняваш как, аджеба, си направил или защо не си направил част от поставената ти задача в ексел. Накрая ти се присъждат наградни точки за незнание и геройски излизаш през вратата с излишни знания за VLOOKUP, SUMIF, CHOOSEIF и други неоткрити от човечеството функции на ексела. Забааавно, нали?! (това беше реторичен въпрос) За онези, които не са разбрали и дума от прочетеното по-горе ще изпиша с думи прости - "намирам се в кафененце в центъра на Варна след егати тъпата сутрин в университета". Днес трябваше да изляза до Гранда с Arthur, понеже и на двамата ни се размотаваше, но някои от колегите ме изненадаха доста приятно с поканата за разнообразяваща разходка в морската градина (и дефакто мръзнене, но поне се накефихме по студентски му). Сега единственото ми желание е да се добера до вкъщи.
В момента в инициативната ми глава се въртят идеи за форумни срещи. Но така като е тръгнало надали ще се съберем скоро или евър, при все, че останахме десетина човека на площ от десетина секции и 300 теми. Което донякъде е иронично. Или вероятно енергията от изпитото капучино започва да се задейства и пиша глупости.
Което ми напомня, че сега е времето да споделя, че снощи така перфектно си бях разпределила плана за днес по часове, само дето секундите не бях сцепила на пет! Но както в BTV, така и при мен явно денят започва с един план, сменя се 99 пъти преди да завърши по съвършено различен от очаквания начин. Все пак ми остават още десетина точки да свърша - ходене до автогарата, приготвяне на багаж, зубкане за утре ... оф!
Май е по-добре да спра да мрънкам и да се стегна! Все пак имам още половин чаша капучино за пиене! Наздраве!

Миу мое дневниче. След близо две годинки пауза ... освен ако нещо математиката ми не е грешна за пореден път, се завръщам гръмоносно! Благодаря за лаконичните коментари състоящи се от двоеточие и някаква буква или комбинация от букви отзад, за повече изящество на емотиконката. Държа да знаете, че тия мнения не са сред любимите ми. Просто щото изразяват малко и могат да имат много значения като цяло. Но както и да е. Не с това ще занимавам вниманието на уважаемите читатели на този така запустял дневник. Тъй като е дневник, не месечник ще пиша за днес ... едно доста разтегливо понятие особено ако пак не се спал с дни, за да посещаваш занятия и цъкаш насам-натам из нета. Дааа, вековното "днес" обаче започна в 9 тази сутрин. Телефона ми гальовно иззвъня и ме изтръгна от плиткия сън, в който се бях потопила. Няма да ви описвам как с триста зора съблякох рошавата си пижама, в която приличам по-скоро на muppet reject, отколкото на човек. Не си заслужава. Можете да си представите, че е било трудно, също колкото интуитивния подбор на дрехи със затоврени очи. Като цяло беше забавно за съквартирантката ми, не за мен. Но поне се облякох. Успях и да се среша, представете си. Но за жалост с много повече от триста зора стигнах до втори корпус на университета. Просто вятъра в близост до РИКОЗ Варна е много. Ако общината реши да го продава ще спечели милиони, вервайте ми! Но стигнах. И от там започна идиотщината наречена "контактуване с обществото". Първо реших да бъда примерен студент. Влязох в книжарницата и попитах дали имат сборника, който щеше да ми трябва за следващото занятие. И о, представете си изненадата, която изпитах, когато продавачката се обърна към мен и ми каза "тука такива не продаваме. Само в първи корпус". Уел, казах си "до тука с примерното студентство". И излязох скоростно. После изживях друг стрес - асистентката по фининсово счетоводство. Значи, този човек явно са го назначили да я подпира тая стена отпред да не вземе да падне сградата ли, какво. Влезе, подпря стената и почна да се опитва да преподава. Ама то само с опитване не става. Трябва и акъл. Поне в нашата група, където сме такива мързели и такива роботи, че просто нямам епитети за сравнение. Така че тя ни пусна преждевременно и с особено голямо желание. Но беше забавно да се опитвам да съчинявам счетоводни статии от цифри и наклонени чертички. То като http, бе мама му стара!
И накрая дойде време за упражнението по икономика на предприятието. Те такова висене на стола като мокро пране няма никъде другаде. Просто леш! Колегите, които имаха да подготвят и представят теми бяха от хитри, по-хитри. Първите бяха наблегнали на презентацията. Като цяло през голяма част от времето седях и гледах екрана установявайки, че Пауър Пойнт е проста програма. Но с момчетата се побърках от смях. Урока го бяха обърнали на емисия новини от икономиката. Беше забавно да ги слушаш как се обръщат един към друг с "Ани", "Юксел" и "Гена". Аз лично само това научих от всичко, което казаха. Но беше забавно. По-забавно от тъпеенето ми допреди малко. Щото взех, че се прибрах и то туй ми беше от социалното общуване, да си призная. Верно Фейсбук и соцеална мрежа и бла-бла ама честно да ви призная, вече и там ме е страх да влезна. То не беше 9гаг, то не беше тъмблър. Народа се е побъркал по картинки. Големи ценители на изкуството се извъдихавсички. Пък като ги погледнеш - тотален поп-фолк в главите. Но за това някой друг път, като ми кипне чайника от тази българска черта. Сега възнамерявам да яхна микровълновата да ми направи един чай и най-сетне да си изгледам епизода на Once Upon A Time ...

Ladies, gentlemen и един дневник,
Неска беше просто денят ... на телефона със собствено мнение. Сутринта започна подобаващо зле. Ставане в 6:45 за упражнение в 8. Слад като половината училища в страната започват занятия в 7:30 не би следвало да се оплаквам, но едва ли ще мислите като мен ако не сте спали повече от 4 часа на нощ в последния месец - месец и нещо. Ще попитате "Защо?" и аз ще отговоря - защото нерви! Но това е друг въпрос. Просто нещо съм се повредила и се събуждам веднъж на нам-си-колко минути. И те така. Тъй че днес започна доста уморено. Когато будилника звънна аз предвидливо навих алармата за след 15 минути и включих вибрацията. Обаче любимия ми телефон явно имаше собствен план за моето събуждане. Да, той звънна, както си беше на вибрация. Когато това стана Мое Величество обогати пантеона с баш български псувни и заклинания по адрес роднините на мобилния телефон и станах. Вероятно това ми беше най-голямата грешка. Сутрин в общежитията няма парно ... беше студено, признавам си. Дори настинката ми се разболя. Което донякъде се оказва яко.
С триста зора се разсъних, облякох, излязох, да не говорим, че насмалко да закъснея за занятие при все, че втори корпус ми е почти под носа. Но стигнах точно навреме, за да установя, че асистентката ми по "Туризъм" пак закъснява и аз напразно съм търчала като изумен гепард през африканска савана ... (тагадък-тъгъдък!)
И да, явно всички преподаватели по туризъм имат навика да закъсняват за упражнения. Беше малко невъзпитано, но простих 10 минути липса на преподавател. Все пак - човешко е да се греши и божествено, да се прощава! (тц,скромност и чудо) След като започнахме занятие се изненадах колко не-научно ни караха да мислим. Аз се опитвам да формирам някакво свръх, разбираш ли ме, понятие, което би донесло нобелова награда на някой дърт изслидовател, а моля ви се, асистентката ми вика "твърде научно мислите, колежке. Дайте по-просто!" ... Моля? Абе къде живея аз, бе? Нормална ли съм? Трябва като за бебета да обяснявам някакви думички дето след изпита повече никога няма да ги употребявам! Честно ли, такава ни е образователната система? Тоз дето я е мислил да вземе да се отвлече, пребие и разстреля сам ако обича!
Но криво-ляво преживях упражненията. И тогава отново започна терора от страна на моя телефон. Той реши, че му е студено! Технически, си беше прав да протестира. Нали. Всяка техника работи нормално при определени температури и климатични условия. Но пък един пет годишен Алкател (доста чаровно телефонче с плоска форма, експериментален модел, цветен дисплей, камерка и слотче за карта памет, просто рекламата да видите) не би се радвал ако стопанката му го кара да бачка в снега. Да, днес валя сняг във Варна. Чаровен, мокър и доста снежен сняг. Опитах се докато вървя към общежитието да се чуя с нашите. Телефончо ми, обаче сметна, че ще се направи, че няма батерия. А същата вечер го бях заредила. Но той даже се изключи докато опитвах да кажа на майка ми, че пак ще трябва да плащам разни сметки. Не че не съм му багодарна, де! XD Но той така тайно се изключи, че разбрах едва след като вече бях измънкала извинението за пред майка. Получи се все едни си подпирам ухото с телефона и мънкам под носа. Супер тъпо се почувствах. Телефончо отказа да се зареди дори, когато го пуснах в къщи на зарядно. Явно срам го беше хванал. Реши, че има батерия едва, когато на зор го включих повреме на лекции. Тогава даже показа, че има половин батерия. Подло от негова страна. Големи мързели са тези апарати, да ви кажа. И колкото повече напредва техниката, с толкова по-силно изразено мнение е самата тя. Скоро очаквам да измислят някой мобилен телефон, който провежда разговорите вместо нас ... евентуално!

Миу мою дневник,
Днеска така се разплух и си избухнах, че просто повече от това има, но като се замисля колко ме мързи - значи яката съм си изкарала. Може би, защото през голяма част от времето бях насаме. Верно, че минувачите си ходеха по улицата ама аз много не ги регистрирах. Те там си ходят, балалайкат си по улицата ... Общо взето добихте представа какво се случва, докато аз си се движа по тротоара и гледам да свърша мойта работа. Която се изразяваше в ходене до прословутия втори корпус за упражнение и лекция и после до района на моловете. Яката работа. (иронично изказване) и наистина - радвам се, че останах малко насаме. Имах нужда да помисля за дивотии различни от причините за постоянния прах в тъпото общежитие, простотиите в университета, домашни, готвене, чистене, лекции и проблемите на колегите, а също и въпросите около създаването на Вселената, живота и всичко останало ... може би без последните три, защото това са въпроси, които ме кефят и направо им се чудя на тъпите икономисти как не са се досетили, че в същност икономиката произлиза от създаването на Вселената и те не просто трябва да спрат да се занимават с финанси, право, оптимизационни методи, статистика и други математически науки. Те трябва да спомогнат разгадаването на тия въпроси. Така не само науката ще има полза, ами и аз ... главно аз де ... все пак ще спрат да ме тормозят с простотии. Още чакам деня, в който ще ми трябва формулата за матрица. Ама теоретичната, не практическата. Даааа. И докато пиша простотии вероятно започвате да се чудите защо аджеба ги четете? Бе нямам отговор точно на тоя въпрос, но мога да кажа, че като цяло днес мозъка ми си почина и се занима с проблемите около Tale of Ice и една друга история, с която живот и здраве ще ви занимавам някой друг път. Поста ми не беше това, което очаквахте, но предвид факта, че идва ли сте очаквали нещо конкретно ... май е по-добре да спра с философстването ...

БРАВО!

ето това е разнообразен ден

Ако това го наричате разнообразен ... де да знам. Може и така да е. Но да започна с днешния, а?
Миу мое дневник!
Понеже през уикенда реших, че няма да работя и не писах по теб ... за което не съжалявам особено, та днеска ще се наваксва малко.
Беше особено заспал ден. Влизам си аз в упражнение по финансово счетоводство и ... даааа ... асистентката пак заподпира стената. Така че, народе, бъди сигурен - стените на втори корпус няма паднат скоро. Поне не този семестър. Упражненията малко по малко почнаха да потръгват, дето се вика. Днес асистентката се изпусна да покаже едно-две нещица от счетоводството. От което чак аз се изненадах, да не говорим за колегите ми. Не им беше практика да издават счетоводни тайни на студентите ... олееее!? 0.0 Но след това упражнение започна ужаса.
Понеже сутринта ставах в пет, за да пътувам към Варна се оказа, че петте часа сън не са били особено достатъчни. В упражнението по икономика си написах най-кротко задачката, предадох си листа, подпрях се на дланта си и ... заспах докато колегите представяха презентация. Не разбрах как точно стана ама се събудих по едно време ама не от друго, а от хъркането на колегата до мен. И той беше заспал. Че даже хъркаше! Говедото мръсно ме събуди и накара всички да се обърнат към нас. Щото нали сочно, звучно хъркане се чува. Просто леш ви казвам. Голям ужас беше. Но се разсъних, когато почнахме да се смеем дружно, а асистентката по икономика правеше неуспешни опити да ни осмири. Поне накрая, когато се прибрах къмто 3 следобед си изгледах Once Upon a Time и заспах кротко ... върху клавиатурата на лаптопа. Като се събудих разбрах, че съм провела доста нестандартен чат с братовчед си. Но студентския ми артистичен мозък намира смисъл дори в хаотичните натискания на клавиши в просъница. Беше яко да си дешифровам бълнуванията. Дори си предсказах бъдещето по тях. Познах си, че ще се пие чай до второ пришествие, тъй като тази вечер парното беше достатъчно силно, че да не го усетим, предсказах си и че ще пиша в тоя дневник, да не говорим за предсказанието за непробудно спане тази вечер. Креватче, дръж се, братче! XD

Е,бая е било скучно,а?

Е какво да ви кажа. Беше достатъчно интересно, за да те накара от интерес да заспиш. Което донякъде е пълна ирония от моя страна, но се ла ви, както казват французите или на съвсем български - те тва е живота! Пък и бях тотално лоу батери. Изтощението е голяма работа, ще знаете. А напоследък съм в точно такъв период. Ставам в 6 и благоволявам да си легна към 12 вечерта, цял ден на крак и дори изпитвам известни съмнения, че стъпалата ми вече са копита. Но не съм сатирка. Поне рога нямам и не ми се ядат разни железа. Оставам си на кола и шоколад. Макар от понеделник насам да налитам на едни пилешки хапки. С лютеница, без хляб ... студентска ми работа.
А днес беше денят-супер-зле. Сутринта - упражнение по туризъм. Асистентката закъсня ... както винаги, а в групата ни имаше такава липса на организация, че с нея спокойно можеше да ес запълни Марианската падина. Или накратко - липсваше ни организация. Просто познайте за какво занятие ви говоря. Всеки си приказва неговото. Все едно се върнах в дванадесети клас. След това, понеже по някаква случайност успеха ми се покачи в последните два семестъра, реших, че ще се подават документи. Запомнете: никога, ама никога не подавайте документи за каквото и да било във ВИНСа. Особено в бюрото за общежития и стипендии. Или пък подавайте, но на опашката си вземете палатка, стол или в най-добрия случай - тапициран стол. Наредих се на опашката в 10 сутринта и редът ми дойде едва в 15:30. Пет часа за какво? Да вляза, да ми вземе документите и да ми даде входящ номер. Щях да убия мудното преживно животно, което са назначили на тая длъжност. Нещата стоят така, защото освен графика, който си е обявила на вратата тя си има собствен. Който е доста интересен - на всеки 15 минути работа ѝ се полагат 15 минути почивка. Сладка работа и тотален леш, по мое скромно мнение. Но както и да е, мина ... нямаше как и това да не стане. Сега съм се разплула на леглото и опитвам да събуя обивките ми, защото от висене по опашки и разкарване в последно време ... краката ми са с размерите на бебе акула ... Оооо, колко сладко!

удари поне един хамбургер