Синът на Нептун

Сдобих се с първа глава от "Синът на Нептун", но на английски. Преведох я, обаче може да ви се стори малко некъдърно! Сори!!




Дамите със змийски коси започваха да ядосват пърси.
Те трябваше да са мъртви още преди три дена, когато той
пусна щайга с топки за боулинг върху тях на едно тържище.
Те бе трябвало да умрат преди два дена, когато той мина през тях
С полицейска кола в Мартинез. Те
определено трябваше да са мъртви тази сутрин, когато той
им отряза главите в ТИЛДЪН ПАРК.
Няма значение колко пъти Пърси ги унищожава и ги вижда как се
превръщат в прах, те просто се възстановяват като големи зли зайчета.
Той дори не се е опитвал да им избяга.
Пърси се качи на върха на един хълм. Колко време бе минало от последния
път когато ги уби? Може би два часа.
Те никога не оставаха мъртви за по- дълго.
За последните няколко дена той спеше много. Ядеше каквото намереше-
Желерани мечета, стар бейгъл, дори и борито, което беше новост
Дрехите му бяха разскъсани, обгорени и изцапани с прах от чудовища .
Percy / 4
Единствената причина да оцилее толкова време беше, че двете дами със змийски коси -

Горгоните-така се назоваваха – не можеха да го убият.
Ноктите им не нараняваха кожата му. Зъбите им се чупеха при всеки опит да го захапят. Но Пърси не издържаше дълго. Скоро рухваше от изтощение. И тогава, колкото и да беше труден за убиване, той знаеше, че те ще намерят начин.
Накъде да бяга?
Героят се огледа.При различни обстоятелства би се насладил на гледката.От ляво, Голдън Хилс, долини пунктирани с езера, гори и няколко стада от крави.От дясно виждаше равнините на Бъркли и Оукланд.
На запад, шахматно бяха пръснати квартали, с няколко милиона души, които вероятно не биха желали сутринта им да бъде прекъсната от две чудовища и един мръсен полубог.
По-нататък на запад залива на Сан Франсиско блестеше в сребърна мараня.
Стена то мъгла покриваше голяма част от града оставяйки само върховете на небостъргачите.
Неясна тъга тежеше на гърдите на Пърси. Нещо мму нашепваше, че е бил в Сан Франсиско и преди.Градът имаше някаква връска с Анабет —единствения човек, който помнеше от своето менало. Спомена за нея беше отчайващо слаб. Вълкът му беше обещал, че ще я види отново и ще върне неговите спомени- ако се завърнеше жив от своето приключение.
Трябваше ли да се опита да прекоси залива? Бешше привлекателна идея.
Тои усещаше силата на океана одвъд хоризонта.Водата винаги го възстановяваше. Солената вода беше най добрата. Той откри това, когато преди два дена беше удушил морско чудовище в пролива Каркуинез.Ако прекусеше залева, може би щеше да бъде способен да удави горгоните. Този път за последно. Но брега беше на две мили. Трябваше да прекоси целия град.
Той се поколеба и за друга причина. Вълчицата Лупа му каза да се довери на инстинкта му, който го води на юг. Неговият радар, който му сочеше пътя за дома полудяваше. Краят на приключението му беше близо- точно под краката му.

Това е само част от главата, но мога и да напиша още, ако искате!

прати и останалото ако може.или на лс

Ето и още малко.....................



Краят на приключението му беше близо- точно под краката му. Но какво може да е? Нямаше нищо под хълма. Вятърът се промени.
Пърси усети киселия мирис на наближаващата буря.
Стотина метра под наклона, нещо шумолеше под дърветата – звук от пречупващи се клони и съскане. Горгоните. За милионен път, героят си пожелаваше тяхното обоняние да не е толкова добро. Те винаги казваха, че могат да го надушат , защото е полубог- нечистокръвен син на някой от древните римски богове. Пърси вече се бе опитал да се овъргаля в калта . Percy had tried rolling in mud, да се изкъпе в някое поточе, дори си бе сложил освежители за въздух в джобовете и вече имаше аромата на чисто нова кола, но очевидно миризмата на полубог е трудна за прикриване. Той погледна към западната част на върха. Беше твърде стръмна за спускане.
Наклонът свършваше при покрива на една кооперация с апартаменти точно под върха. Петдесет фута по-надолу започваше магистралата за Бъркли. Нямаше друг изход от хълма. Бе претиснат на ръба на скалата . Съгледа колоните от коли, двежещи се към западен Сан Франсиско. Искаше му се да е в една от колите. Тогава осъзна, че магистралата свършва точно под хълма. Би трябвало да има тунел... точно под краката му. Вътрешнея му радар полудял .Пърси беше на точното място, просто бе прекалено на високо. Трябваше да стигне до този тунел. Трябваше му път надолу до магистралата- и то бързо. Наметна раницата си. Беше се опитал да вземе ъдостатъчно неща от Напа Баргейн Маркет: навегационен уред, тиксо, запалка, секундно лепило, ботилка вода, спален човал, удобна възглавничка във формата на панда (беше я ведял по телевизията) и швейцарско ножче- много повече от това, с което обикновено разполагаха полубоговете. Но не разполагаше с нищо, което можеше да използва като парашут или шейна. Имаше две възможности: или да скочи право към смъртта си, или да остане и да се бие. И двете звучаха зле. Пърси изруга и извади химикала си от джоба. Химикалът не изглеждаше нищо особено, просто обикновен прозрачен химикал с пълнител, но когато героят свалеше капачката му, той се превръщаше в блестящ бронзов меч. Острието беше перфекто балансирано. Кожената му ръкохватка изглеждаше така сякаш бе специално изработена за него. Върху му бе гравирана старогръцка дума, която Пърси някак си успяваше да разбере: Анаклусмос- Въртоп. Беше се събудил заедно с меча си през първата вечер във Вълчия дом – преди два месеца? Повече?. Wolf
House —two months ago? More? Беше изгубил представа за времето. Тогава се беше намирал в двора на изгорено имение в средата на гора . Носеше шорти, оранжева тениска и кожена връвчица със странни мъниста около врата си. Въртоп беше в ръката му, но Пърси си нямаше на идея кой е и как се е озовал на това място. Беше бос, замръзващ от студ и объркан. И тогава дойдоха вълците...
Близо до него се обади познат глас от миналото:
- Ето къде си бил!
Пърси се препъна и за малко да падне от скалата. Това беше веселата горгона- Беано(празненство на английски). Добре де, името и не беше наистина Беано. Просто Пърси имаше дислексия. Думите се разбягваха, когато се пробваше да прочете нещо.
Първия път когато видя горгоните беше в един супермаркет. На голям червен бутон пишеше: „Добре дошли! Аз съм Стено.” . Тогава той помисли, че се казва Беано. Тя още носеше зелената си униформа от супермаркета върху рокля на цветя. Ако се загледаш в тялото й ще я помислиш за трътлеста бабичка- докато не погледнеш по-надолу и не осъзнаеш , че има един петелски крак. Или забележеш глиганските бивни, стърчащи от двата края на устата й. Очите й святкаха зловещо, а косата й представляваше гнездо от яркозелени змии. Най- ужасяващото нещо в нея? Носеше голям сребърен поднос с безплатни мостри на Crispy Cheese ’n’
Wieners.



Ще има и още, ако искате!!!! Това не е цялата глава

Добре... тя нали излиза на 4октомври вие от къде я знаете ... тоест да не е излязла вече на английски

athena написа:

Добре... тя нали излиза на 4октомври вие от къде я знаете ... тоест да не е излязла вече на английски

в инернет я има на англииски само първата.ако искаш пиши да ти дам линк

И ето го и останалото:



Подносът беше нащърбен от всичките пъти, които Пърси я бе убивал, но мострите изглеждаха перфектно. Стено ги беше донесла от Калифорния, за да ги предложи на Пърси преди да го убие. Той не знаеше защо гогоната го е направила, но ако някога героят имаше нужда от броня, нямаше да се защити с Crispy Cheese ’n’ Wieners. Той беше неразрушим.
-Пробвай ги!-предложи Стено.
Пърси я отблъсна с меча си.
-Къде е сестра ти?
-О! Махни меча! – изскимтя Стено- Знаеш, че божественият бронз не може да ни убие за дълго. Вземи си мостра! На разпродажба са тази седмица, а и не искам да те убивам гладен.
-Стено!- втората горгона се появи от ляво на Пърси, толкова бързо, че той дори не можа да реагира.
-Казах ти да се промъкнеш зад него и да го убиеш!
Стено се усмихна колебливо.
-Но, Евриала...
Тя каза името странно, чак се римуваше с Мюриел.
-Не мога ли първо да го почерпя?
-Не, глупачке!- Евриала се обърна към Пърси и оголи зъби.
Като изключим косата,която беше гнездо от коралови змии , вместо от зелени, тя изглеждаше точно като сестра си. Бивните й бяха украсени със промоционални стикери за 50% намаление. На баджа й пишеше: Здравейте!Казвам се Умри полубожествена Измет!!!
-Накара ни доста да те търсим, Пърси Джаксън- каза Евриала- Но сега си в капан и ще си отмъстим!
- Cheese ’n’ Wieners са само 2.99 долара.- прибави Стено щастливо.- В хранителния отдел , пътека 3.
Евриала изръмжа:
- Остави тази нелепа тава и ми помогни да убием този полубог. Забрави ли, че той изпари Медуза?
Пърси отстъпи назад. Още шест инча и щеше да полети във въздуха.
- Госпожици, не знам за какво говорите. Дори не помня да съм убивал Медуза. Не си спомням нищо!
-Не можем ли да се помирим и да поговорим за седмичните намаления?- Стено хвърли на сестра си нацупен поглед, който беше ттрудно да направи, предвид бронзовите си бивни- Можем ли?
-Не!- червените очи на Евриала се впиха в Пърси- Не ме интересува какво помниш, сине на бога на моретата. Мога да надуша кръвта на Медуза по теб. Да, избледняла е. Вероятно е бимо преди няколко години, но ти си последния, който я е изпарил. Тя все още не се е преродила от Тартър. Ти си виновен!
Пърси не разра съвсем. Всичкото това „умиране и връщане от Тартър” му докарваше главоболие. Също и идея за химикал, който се превръща в меч или че чудовищата можеха да се маскират с Мъгла, или че е син на митичен бог на пет хиляди години. Но той го вярваше.
Дори мисълта мму да беше изтрита, той знаеше, че е полубог по същия начин, по който знаеше, че името му е Пърси Джаксън. При първия му разговор с вълчицата Лупа, той прие, че този шантав свят на богове и чудовища, бе неговия живот.
Това беше гадно.
-Можем да го маречем равенство.-каза той- Не мога да те убия. Ти не можеш да ме убиеш. Ако сте сестрите на Медуза- като Медуза, която превлъща хората в статуи, не трябваше ли вече да съм вкаменен?
-Герои!- каза Евриала с отвръщение- Те винаги ни го натякват. Точно като мама.”Защо не можеш да превръщаш хората в статуи? Сестра ти може”. Е, съжелявам, че ще те разочаровам, момче! Това беше личното проклятие на Медуза. Тя беше най-отвратителната от цялото семейство. Тя взе целия късмет. Стено изглеждаше обедена.Мама казваше, че АЗ бях най-отвратителна!
- Тихо!-Евриала изсъска- Колкото до теб, Пърси Джаксън, вярно е че носиш проклятието на Ахил. Това те прави малко труден за убиване.Но не се тревожи. Ще намерим начин.
-Проклятието на какво?
-Ахил- Каза Стено бавно. – О, той беше разкошен! Потопил се е в Стикс като малък и, знаеш, станал е неуязвим, като изключим слабото му място на глезена. Това се е случило и с теб, миличък. Някой трябва да те е потопил в Стикс , което е направило кожата ти като желязо. Но не се тревожи. Героите като теб винаги имат слабо място. Просто трябва да го намерим и тогава ще можем да те убием. Няма ли да е чудесно?Вземи си Cheese ’n’ Wiener!
- Пърсе се опита да помисли. Не си спомняше никакво скачане в Стикс. След това отново не си спомняше нищо. Кожата му не изглеждаше като желязна, но можеше да се очаква след като беше оцелял толкова дълго срещу горгоните. Може би ако просто скочеше от скалата…Щеше ли да оцелее? Не искаше да рискува. Не и без нешо, с което да се плъзне по склона… Погледна към подноса н Стено. Хмм…
- Обмисляш ли?- попита Стено- Много мъдро, миличък. Прибавих малко горгонска кръв към тях, така че ще умреш бързо и безболезнено. Гърлото на Пърси се сви.
- Сложила си от кръвта си в Cheese ’n’ Wieners?
-Само малко.- усмихна се Стено- Малко от ръката ми. Кръвта от дясната ми ръка може да излекува всичко, но от лявата ми ръка е смъртоносна.
- Глупачка!- изкрещя Евриала- Не трябваше да муу казваш това! Той няма да изяде мострите, ако му кажем, че са отровени!
- Няма ли? Но аз му казах, че ще бъде бързо и безболезнено.
- Няма значение- ноктите на Евриала пораснаха- Ще го убием по трудния начин. Ще го биемм, доккато не намерим слабото му място. Слад като унищожжим Пърси Даксън, ще станем по-известни и от Медуза. Господарката ще ни възнагради пребогато!
Пърси вдигна меча си. Имаше време да обмисли плана си – за няколко секунди щеше да ги обърка, да вземе подноса с лявата си ръка… Мисълта му беше те да продължат да говорят.
- Преди да ме накълцате на пърчета, - каза той- коя е господарката ви?
Евриала изръмжа:
- Богинята Гея, разбира се! Тази, която ни доди избавлението. Ти няма да доживееш срещата си с нея, но приятелите ти, рано или късно, ще изпитат гнева й. Дори сега армиите й се подготвят. Много скоро ще се пробуди напълно и всички полубогове ще паднат като, като…
- Като ниските цени в супермаркета!- предположи Стено.
Евриала се извика на сестра си. Пърси видя своята възможност. Грабна подноса на Стено, избута от него отровните мостри и стовари Въртоп през Евриала, която се разпадна на прах. Стено размишляваше.
- Медуза!- извика тя.
Сестра й току що се бе превърнала в прах, но вече започваше да се реформира отново.
- Стено, глупачке!- изклокочи Евриала с полу-възстановеното си лице- Ти си веновна! Хвани го!
Пърси стовари тавата върху главата на Стено. Той седна на него, изпрати тиха молитва към някой от римските богове, който е покровител на пързалящите эсе с шейни и скочи от ръба на скалата.

Ето го и линка:


http://www.rickriordan.com/Files/Documents/Son_of_Neptune_preview.pdf

ДО ВСИЧКИ ТЯ ИЗЛИЗА В БЪЛГАРИЯ НА 7 НОЕМВРИ

Какво си имаме тук...http://egmontbulgaria.com/articles/fen-klasatsija-parsi-dzhaksan-113/
тест с награда

До всички книгата вече я има в сайта на Егмонт и можете да си я поръчате.Независимо кога ще я поръчате тя ще бъде в складовете на 7ми и тогава ще ви бъде доставена (ако сте направили поръчката от по-рано).Аз вече си я поръчах и я чакам с нетърпение в Понеделника

ВЕЧЕ СЕ СДОБИХ С КНИГАТА токущо ми я доставиха и веднага я почвам и като гледам май аз съм първият

страхотна книга

Невероятна е нямам търпение за следващата (за съжеление излиза чак 2012 год )

за жалост в моя град я нама

Вече я прочетох невероятно е готина Особене на края има малко смешки Препоръчвам ви да си я купите веднага щом можете.

Книгата е трепач! Направо се влюбих в нея! Страхувах се че пърси ще хареса някоя от римският лагер, но слава на боговете, той все още помни анабет!

беше невероятна прочетох ...2 пъти иска ми се другата да излезе още утре

Олее....5 книжарници в Пловдив!!!! Навсякъде : "Свърши!"!!!!!!!! Мотах се 2 часа, докато не ми я изкопаха от един кашон....
Абе тая книга е уникална