Тезей

Заглавие: Тезей 2011-12-02, 21:10

Тезей бил атически герой, създател на единството на атинската държава. Син на атинския цар Егей (Посейдон) и на троизенската царска дъщеря Етра. Когато Егей се разделял с Етра, за да се върне в Атина, скрил меча и сандалите си под грамадна скзла и поръчал на Етра, щом синът им заякне дотолкова, че да може да вдигне скалата, да го прати с тези опознавателни знаци при него. Тезей расъл при дядо си Питей, възпитаван от мъдрия кентавър Хирон и когато навършил шестнадесет години, лесно повдигнал скзлата и въпреки съвета на майка си и дядо си да пътува безопасно по море, поел по суша за Атина. Пътят бил труден и вървейки по него Тезей извършил множество подвизи. Още на границата между Троизена и Епидавър срещнал великана Перифет, син на Хефест, който убивал със страшния си железен боздуган всеки, който минавал през планините, които обитавал. Но Тезей победил великана, убил го и взе боздугана му. След това, до самия Истъм, срещнал разбойника Синид, който убивал всички пътници като огъвал два бора, докато се допрат върховете им, завързвал пътника и пускал боровете, които го разкъсвали. Тезей също завързал Синид за върховете на два бора и свирепият разбойник загинал така, както убивал невинните пътници. В Кромион убил дивия кромионски глиган, чиито родители били чудовищата Тифон и Ехидна, защото опустошавал цялата местност, влизал по къщите и отвличала обитателите им. Край границите на Мегара, където отвесни скали се издигали в небето, живеел разбойникът Скирон. Щом някой минел покрай него, жестокият разбойник го хвърлял в бездната. Когато Скирон се опитал да бутне Тезей, той го хванал за краката и метнал самия него в пропастта. Недалече от Елевзин, Тезей трябвало да се пребори с великана Керкион. Той го хванал в железна хватка и го удушил, както направил това Херакъл с Антей. Когато наближил долината на река Кефис в Атика, героят дошъл до мястото, където върлувал разбойниът Дамаст, наречен Прокруст (опъвача). Той имал легло, на което карал да легне всеки, който успявал да залови. Ако леглото се ожело дълго, разтягал нещастника, докато му стане по мярка, а ко било късо - отсичал му краката. Тезей хвърлил Прокруст в леглото и понеже то било късо за великана, го убил.
След този последен подвиг, Тезей пристигнал в Атина и влязъл в двореца на баща си като непознат, пленяващ всички с красотата си. Не се открил веднага пред стария Егей, защото разбрал, че той е изцяло под влиянието на магьосницата Медея, която, след като побягнала от Коринт, обещала на стария цар да възвърне младостта му. Медея обаче познала кой е красивия пришелец и решила да го погуби, за да не изгуби властта си. Тя успяла да убеди Егей да го отрови, казвайки му, че чужденесът е шпионин. Но тъкмо, когато Тезей поднасял чашата с отровното вино към устата си, Егей разпознал меча и сандалите си, бутнал чашата и разлял виното, а Медея била принудена да избяга позорно и от Атина. Старият Егей бил извън себе си от радост и обявил тържествено радостната вест на ликуващия народ. Сега обаче, мълвата стигнала и до синовете на Палант, брата на Егей. Понеже надеждите им да властват след смъртта на чичо си рухнали, петнадесетте палантиди (синове на Палант), които смятали чичо си за бездетен, се вдигнали срещу Тезей, начело с баща си. Но героят ги надвил, като избил една част от тях, а останалите прогонил от града. Веднага след това Тезей се отправил срещу Маратонския бик, който Херакъл веднъж укротил в Крит, но Евристей го пуснал на свобода. Младият герой го хванал жив, превел го през града и го принесъл в жертва на Аполон.
Когато се завърнал в Атина видял, че градът е потънал в скръб, защото пратениците на могъщия критски цар Минос били дошли за данъка, който той им наложил, защото убили сина му Андрогей. На всеки девет години атиняни трябвало да изпращат седем младежи и седем девойки, които били затваряни в Лабиринта, за да ги изяде ужасното чудовище Минотавър - с човешко тяло и глава на бик. Като видял дълбоката печал, Тезей решил да замине за Крит, заедно с отредените за кръвна дан на Минотавъра атински юноши и девойки, да убие чудовището и сложи край на този ужасен данък. Когато пристигнали на острова, Ариадна, дъщерята на Минос, се влюбила в него и решила да му помогне. Тайно от баща си му дала остър меч и кълбо прежда. Когато завели обречените в Лабиринта, Тезей завързал края на кълбото за входа и вървейки по преплетените коридори, размотавал преждата, за да може след това да излезе обратно, следвайки конеца. Когато стигнали до Минотавъра, той се хвърлил със страшен рев към тях, но след страшната битка, която последвала, героят успял да го хване за рога и го пронизал с меча си. След това, водейки се по конеца, извел всички от Лабиринта, а там ги очаквала радостната Ариадна. Трябвало обаче бързо да отплуват от Крит, за да се спасят от гнева на Минос. Ариадна заминала с Тезей, но когато спрели на остров Наксос, Дионис се явил на Тезей и му казал, че трябва да изостави Ариадна на брега, защото боговете са я определили да бъде негова жена. Дълбоко натъжен, младият герой отплувал, остаяйки любимата си на острова. Преди да замине за Крит, Тезей обещал на баща си, че ако победи Минотавъра, ще смени черните платна на кораба с бели. Егей чакал с тревога сина си, застанал на висока скала, край атинския бряг. Но опечален от загубата на Ариадна, Тезей забравил за уговорката и когато старият цар видял, че на хоризонта се появяват черни платна, помислил, че синът му е загинал и отчаян се хвърлил в морето. От тогава морето се нарича Егейско. Като разбрал какво се случило, съсипаният от скръб Тезей погребал с големи почести баща си, поел управлението на Атина и успял да обедини различните части на Атика.
Той управлявал мъдро, но освен това извършил и много подвизи. Участвал в калидонския лов, в похода на аргонавтите за златното руно и в Херкулесовия поход срещу амазонките. След победата над амазонките, отвел със себе си царицата им Антиопа, която се влюбила в героя и станала негова жена. Амазонките обаче мислели, че царицата им страда като пленница, решили да я освободят и нахлули в Атика. В решителната битка, заедно с Тезей се сражавала храбро и Антиопа, срещу предишните си поданички. Изведнаж във въздуха блеснало копие, което пронизало гърдите й и тя паднала мъртва в краката на мъжа си. Кървавата битка била прекратена и двете войски гледали ужасени мъртвата царица. Обзети от дълбока печал, атиняните и амазонките погребали царицата, а след това войнствените поданички на Антиопа напуснали Атика. След време, когато Иполит, синът на Тезей от амазонката Антиопа, отблъснал греховната любов на мащехата си Федра (последната съпруга на героя), тя разгневена наклеветила момъка пред баща му. В гнева си, заблуденият Тезей проклел и прогонил от дома си собствения си син. Тезей участвал и в битката с кентаврите (кентавромахия), която се разразила по време на сватбата на приятеля му, царя на войнствените лапити Пиритой с прекрасната Хиподамея. Великолепна била тази сватба, но изведнаж Евритион - най-силният и най-дивият измежду кентаврите, които също били поканени, опиянен от виното скочил и се опитал да отвлече невястата. Следвайки неговия пример, събратята му се нахвърлили върху другите жени. Тезей, Пиритой, Пелей, Нестор и другите присъстващи герои скочили да защитят жените и в завързалата се кървава битка, кентаврите били победени, а тези от тях, които успяли да се спасят, се укрили в горите на високия Пелион. Хиподамея, хубавата жена на Пиритой не живяла дълго. След време, овдовелият Пиритой решил да се ожени повторно и предложил на Тезей да му помогне да отвлече прекрасната Елена, чиято слава се носела из цяла Гърция. Тайно пристигнали двамата приятели в Лакония, похитили Елена и я пренесли през планините на Аркадия, през Коринт и Истъм в Атика, където я заключили в Атинската крепост. След като укрили Елена, двамата хвърлили жребий на кого да принадлежи чудната хубавица. Елена се паднала на Тезей, но според клетвата, която си дали предварително, този, на когото се паднела красавицата, трябвало да помогне на другия да си намери жена. Тогава Пиритой поискал от приятеля си да му помогне да отведат от подземния свят Персефона, жената на страшния бог Хадес. Тезей изтръпнал от ужас, но нямало какво да прави - бил дал клетва, която не можел да наруши. Двамата се спуснали в царството на сенките и се явили пред Хадес. Щом чул искането им, мрачният бог се разгневил, но сподавил яростта си и ги поканил да седнат на скамейка, издялана в скалата. В мига, в който се отпуснали на скамейката обаче, те се сраснали с нея и не могли да помръднат. В това време, докато Тезей бил в подземното царство, братята на прекрасната Елена - Кастор и Полидевк (Полукс) намерили отвлечената си сестра, превзели Атина, освободили Елена и откарали в плен Етра - майката на Тезей. Властта над Атина и Атика била предоставена на Менестей, заклет ваг на Тезей. Минало много време, но накрая Херакъл освободил Тезей от мъките му в света на сенките. Героят видял отново светлината на слънцето, но връщането му в Атика не било радостно. Непристъпната Атина била разрушена, Елена - освободена, майка му - в плен, синовете му -прогонени, а цялата власт - в ръцет на омразния му Менестей. Отчаяният Тезей напуснал Атика и се оттеглил на остров Евбея, но Ликомед - царят на Скирос, отказал да върне тамошните му владения, примамил героя на една висока скала и го блъснал в морето. Така загинал най-големият герой на Атика и един от най-големите герои на Елада.